Поредният хит – наркодилърите в регистър в училище. А къде е Бай Ставри?

Регистър на наркоразпространителите е новият хит, който държавата предлага в борбата с разпространение на дрога.

Интересна идея, аз пък мислех, че наркоразпространителите не трябва да влизат в регистър, а в друга институция, където Бай Ставри е строг, но справедлив /почитателите на „Опасен чар“ и Тодор Колев знаят какво цитирам/.

На нейсе, полицията и без това е претоварена да отнема коли на пияни шофьори, да прибира квартални крадци на кокошки – защо разпространителите на наркотици да не ги вкара просто в един регистър, до който, забележете, достъп ще имат училищните директори. Бог знае защо. Те не могат, както заяви пред Днес.бг директорът на 119-то СУ Диян Стаматов, да ги освободят от училище, ако не са техни ученици, и ще имат затруднение да сигнализират в полицията, ако те не са на тяхна територия. Дори и да са техни ученици, ще трябва първо да им предложат подкрепа от психолог, докато продрусат още поне десетина съученици, споделяйки как са били травмирани у дома.

Още повече, че наркодилърът отдавна не е някой, който дебне в храстите до училището и че повечето от тези договорки стават по интернет. „За мен това е просто PR, от който нищо няма да произлезе“, коментира Стаматов.

А аз се сетих за друг случй на мой познат учител - хлапето продавало, ама свило част от дрогата и се покрило, и не се било появявало поне от месец в клас, но учителите били инструктирани да не му пишат отсъствия, защото "парите следват ученика". Едва когато бил обявен за национално издирване и полицаите се обадили, че ще дойдат в училището, учителите били изпратени по спешност да нанесат отсъствията на момчето, малко преди да го арестуват.

„Следващата стъпка би трябвало да е наркоразпространителите задължително да се впишат сами в регистъра, за да не затрудняват държавните органи... Друг е въпросът, че през последните години търговията става основно чрез интернет или между приятели. Лошият дилър с шлифер, скрит в храстите на училищния двор, отдавна е митология... ", коментира пък лекарят на хора със зависимости от Раднево доктор Иван Добринов.

„Някой помисли ли какво ще се прави после с младежите, които употребяват и разпространяват едновременно, тези, които са зависими и трябва да се лекуват? Основно ще се ловят най-дребните нещастници, които са последната брънка от веригата. И сега много от разпространяващите и употребяващите са известни, но няма никакви последвали ефективни мерки спрямо тях. МОН продължава да "събира всякакви налични материали по темата за наркотиците – информационни брошури, клипове, филмчета, методически ръководства, програми за работа с ученици и др.," Уважавам колекционерската им страст, но това няма никакъв смисъл! Пак се сетих за една любима сентенция: "Да спрем да се борим за чистота и да вземем да изметем!".

Лошото е, че желаещите да метат са малко, а онези, които искат да правят регистри, презентации и брошури са далеч повече.

И някак си не забелязват хлапетата на тротинетки, които периодично посещават все едни и същи точки – даже поощряват карането на тротинетки, защото щади въздуха над София. Защото писачите на брошури и организаторите на кампании от типа „Засади роза, не докосвай дрога“ си нямат и хабер от реалните проблеми с разпространението на наркотици, с които се сблъскват не само училищата.

Впрочем, забелязахте ли колко души се записаха доброволно в регистъра на хазартнозависимите или колко четат слоугана на тотото „Играй отговорно“, преди да пуснат 20-30 комбинации и да си оставят заплатата в някое казино.
Следващата чиновническа идея ще бъде на регистъра на наркодилърите да пише „Друсай отговорно! Учи химия!“
И със сигурност ще вземат пари по някой проект.