Китка, менче и звънец - и после яко бъркане в портфейла на родителите

Китка, менче с вода, първи звънец. И децата ни отиват на едно уж сигурно място, където не ги дебнат наркодилъри, не ги чакат тежки раници, защото вече си имат дигитална, имат персонализирани уроци, защото учителят, разбира се, е способен да разработи 30 такива за трийсетте хлапета в клас, които надвишават изискванията за брой ученици в класа, но имат персонални потребности.

Нещо такова ни представя МОН и вината не е непременно на новия министър, защото сериалът "Откак свят светува", може да се конкурира с времето, откакто в МОН се правят реформи.

Само че реформите в МОН ще са с повече епизоди. Дори и от "Дързост и красота".

Все още няма да забравя как една холандска принцеса, която отговаряше за нещо си там образователно в „ниските земи“, а страната им все още не се наричаше Нидерландия, присъства на едно откриване на учебна година във Втора английска гимназия заедно с тогавашния просветен министър Сергей Игнатов. Беше безкрайно впечатлена от това, как се звъни по традиция с училищния звънец, как се пуска химнът, как се подлива менче с вода, за да върви по вода на учениците. Направо се възхити. И каза „А у нас просто влизат в класната стая и учат“.

Не е лошо и у нас след цялата церемония с китки и менчета с вода децата просто да влязат в клас и да учат, само дето практиката разбива на парчета тези елементарни изисквания.

След канчето, менчето и звънчето, и дори още преди тях, е родителската среща, на която непременно трябва да бъдат събрани пари за нещо – шкафчета, охрана, аптечка на класа /да, има го и това, в някои училища има медицинско лице, но няма елементарен риванол/.  Въображението на холандската принцеса така и остана бедно защо децата няма къде да паркират велосипедите си, ако решат да отидат на училище с тях, при положение че в Холандия това е елементарна част от оборудването в училищния двор.

По-същественият проблем е започването на събиране на пари или директно спуснатия списък за учебни пособия или тетрадки, които трябва да си купят хлапетата още в първи-четвърти клас. Тетрадки, които ще утежнят раницата им право пропорционално на теглото им, нищо че министерството е въвело така наречената дигитална раница, която не би трябвало да тежи нищо, ей богу. Ами дигитална е все пак, но пък се оказва, че в някои училища смартфоните в началните класове са забранени, а учителката някак се изхитря да даде домашно съгласно директивите на МОН и който няма мобилен телефон, просто получава двойка. Който не си е купил пет учебни тетрадки по пет предмета, рискува същото.

А да не забравяме за регионите, където просто родителите не могат да си позволят да купят не само тетрадки за общо тридесетина лева, а да не говорим за компютър или телефон с камера на децата си, особено след като им ограничиха продажбите на тютюна, който отглеждат и в чието низане участват самите деца. Като затворят и мините, картинката ще се обогати.

Чудя се хората, които работят в това министерство, ще придобият ли някога цялостна представа за това, какви възможности имат хлапетата, чиято задача е да научат таблицата за умножение, когато не нижат тютюн и чиито родители понасят финансовата тежест на „дигиталната раница“, за да им осигурят устройство, на което да си я носят. Дали свръхиновативните екипи на МОН знаят, че има училища с общо два или три работещи компютъра, на които трябва да се изреди целият клас?

Не искам да бъда разбрана неправилно - качването на уроци и индивидуални задачи в дигиталния свят е много добра идея, стига да не забравяме, че има семейства само с един компютър и с по няколко деца, които в името на образованието им ще станат жертви на фирмите за бързи кредити и ще изплащат заеми до откат. Не всеки може да си позволи лукса да образова дигитално детето си, а все пак основното изискване на образованието е да бъде достъпно. За него понякога е достатъчна и една бяла дъска. И малко желание от страна на МОН. Малко естествен, а не изкуствен интелект.

Или отварянето ни към иновациите е същото като загърбването на темата за затварянето на мините – който оцелее, оцелее, другите да се оправят сами и  да разчитат на НПО-та? А от министерството се чакат само менчетата, с които да полеем вода за първия учебен ден? Пък един път като ни тръгне по вода...

А иначе, честит ден на учителя!