PISA - наклонената кула на образователната реформа

Край на зубренето, тестовете стават по модела на PISA.

Под такива бодряшки заглавия бяха оповестени намеренията на МОН да въведе повече практически задачи в тестовете, за да бъдат учениците по-подготвени за живота. Нищо лошо, освен това, че с подобни обещания вече близо десет години просветните чиновници направиха българското образование на салата, местейки безцелно материал от по-горен в по-долен клас и променяйки изпитни формати. От което децата не станаха нито по-грамотни, нито по-подготвени за живота.

Всъщност стана точно обратното – резултатите на деветокласниците от международните тестове PISA, които бяха оповестени вчера, са най-ниските, откакто страната ни участва в това изследване. Те са последни по математика в ЕС и предпоследни – по четене. И тези деветокласници са точно рожба на образователната реформа, започнала през 2016 година със сериозни промени на програмите. Промени, направени с цел уж да имат по-практическа насоченост и със стремеж да подготвят по-добре учениците за живота. Резултатите са най-голямото доказателство, че реформата се провали.

Защото големият проблем на българското образование не са тестовете, а неговото съдържание. Или по-точно, липсата на една по-глобална концепция  за това какво искаме от образованието, какво трябва да представлява то, така че да създаде тези по-подготвени хора. Подобна промяна няма как да бъде направена от чиновниците в образователното министерство, защото те от години са едни и същи. И само чакат да бъде назначен поредният образователен министър, за да отупат от праха някоя позабравена учебна програма, да променят едно-две неща и да му я пробутат като реформа. И понеже министрите се сменят твърде често напоследък, така и няма шанс да се проследи какво става с въпросните реформи, носят ли те някаква реална промяна и било ли е въобще смислено провеждането им. За да не повтарям лафа за новия бардак и старите участници в него, само ще кажа, че в момента промените в образованието се правят от анонимни хора, които са заседнали в МОН или гравитират като експерти около министерството от години, но нито излизат с имената си, нито поемат някаква персонална отговорност за направеното от тях.

Резултатът е, че в момента училището готви учениците за тестове, а не ги образова. Готви ги да издържат някакво безсмислено „ниво“, в което част от въпросите са игра на тото, а не да прилагат знанията си в живота или професията. Впрочем то не дава и особено много знания, доколкото учителите все по-често са свеждани до аниматори, които трябва да забавляват и да правят фокуси, за да принудят някого да научи поне Питагоровата теорема. Учебниците са небалансирани и често пъти тежки, а познанията в тях са поднесени „на парче“, така че наистина е много трудно учениците да направят връзката какво означава това нещо, с какво е свързано и най-вече защо им е нужно то. И са такива, защото всички промени в програмите са с цел да се „натъпче“ материал, все едно по какъв начин и в кой клас, а не да се осмисли той. От натрупването на термини, често пъти ненужни, в учебниците по български език, децата не са в състояние да научат къде се слага пълен член и къде – запетая. Част от литературните термини спокойно могат да бъдат спестени за студентите филолози – не те са това, което ще събуди вкус към четенето. Същото в една или друга степен важи и за останалите предмети. На коренна промяна би трябвало да подлежи не само образованието, а самото отношение към него. И тя би трябвало да бъде подкрепена не само с декларации, а и с пари, въпреки че авторите на бюджета демонстрират категорично обратното мнение, орязвайки парите за образование.

Вместо да се дискутират тези теми, дори и образователният министър заяви вчера, че трябва да се адаптира системата, за да бъдат децата подготвени за новия формат на изпита. Не да научат нещо, а да си вземат изпита. Е, той така или иначе е знаел резултатите от PISA и е бързал да поднесе на публиката обвивката преди киселото бонбонче.

На практика резултатът от периодичните промени на изпитни формати и програми са само повече пари, наливани от родителите в частни уроци, защото при всички добри намерения, с които се реформира системата, това води само до повишен стрес – ще бъде ли прието детето в желаното училище. Цялата ни образователна система е сведена до изкачване от ниво на ниво, придобиване от сертификат на сертификат и от диплома на диплома.
И докато нейната философия е такава, всяка реформа е обречена. Нашата в момента е по-крива от наклонената кула в Пиза.