От първо лице за значим проблем: Как се справих с акнето?

Нали знаете как в днешно време постоянно има реклами за насърчаване на любов към себе си, обичане на истинската същност и приемане на различното в нас? Е, по мое време нещата не стояха точно така и човек трябваше сам да намира начини да пребори онзи вътрешен глас, който постоянно му казва, че има нещо в характера, визията или начина на говорене, което трябва да подобри. При мен несигурността и срамът идваха именно от външния вид.

Когато бях на 16-годишна възраст, иначе казано на прага на най-бурните години от живота ми, получих най-тежката присъда за една млада дама – акне. Още помня как родителите ми се опитваха да ме успокоят на връщане от лекарския кабинет, казвайки че всеки е преминал през това и няма как аз да съм човекът, който ще загуби битката с упоритите и грозни пъпки, последвани от зачервяването, лющенето и белезите по кожата. Думите им още отекват в ушите ми и към днешна дата са правилни, но тогава бяха просто като глас в далечината, който така и не достигаше до своята цел.

Колкото и да не ви се вярва, акнето по-скоро засяга човек на психическа, отколкото на физическа основа. Да, в гимназията бях заобиколена от младежи със зачервени лица, които сигурно се бореха със същите демони като мен, но в моята глава аз бях най-зле изглеждаща и постоянно търсех причина да скрия лицето си. Стигало се е до моменти, в които не съм искала да излизам от вкъщи. С една дума – депресия.

Нежеланието да се покажа навън възпрепятстваше и ходенето ми при дерматолог, което беше предложено многократно от моите родители. Но както казах по-рано, глас в пустиня.

След множество търсения в интернет, изпробване на различни продукти, обещаващи бързи и дълготрайни резултати (поръчани онлайн, разбира се), трябваше да се изправя пред жестоката истина – бляскавата реклама невинаги е равна на ефективно решение. Не защото продуктът генерално не работи, а просто защото явно не е бил подходящ за моята кожа. Оказва се, както разбрах по-късно, че всеки от нас има различни текстури на кожата, които идват с различни нужди и изискват различно лечение.

Консултацията с дерматолог ми помогна много не само физически, но и психически. Осъзнах, че акнето не е нещо, което не може да бъде преодоляно. Това не е смъртоносна присъда, нито пък ще остане с теб завинаги. Може да бъде победено, но само с правилната за теб козметика, която да използваш правилно и последователно.

Моето спасение бяха продуктите на Cetaphil!

Може да си представите, че след дългите ми неуспешни опити с разнообразна козметика, как доверието ми в подобни продукти беше на изчерпване. Но както казват хората, надеждата умира последна. За мое щастие, не надеждата, а акнето в крайна сметка умря и то по най-безболезнения и лесен начин.

Като всяко момиче в гимназия, аз също започнах да експериментирам с гримирането. Затова ми трябваше продукт, който да премахне всичкия фон дьо тен, който слагах всяка сутрин. В ръцете ми попадна нежната почистваща емулсия на Cetaphill, която намира място в моята рутина и до днес. Тя е нежна, отстранява всички остатъци от грим и замърсявания от околната среда, като същевременно запазва естествената кожна бариера.

Нанасянето ѝ е по-приятно и от допир до коприна, което прави почистването на лицето ми всяка вечер едно от любимите ми занимания. Това е нещо като лично спа у дома, докато се наслаждавам на любимия си сериал. Приложението на емулсията на Cetaphill може да бъде както с вода, така и без. Лично аз редувам методите в зависимост от това кога ще използвам продукта – понякога го взимам с мен под душа, докато друг път решавам да го втрия леко в суха кожа, след което да го изплакна.

Кремообразната формула на емулсията на Cetaphill съдържа хидратиращи съставки като глицерин, ниацинамид и пантенол, които заедно почистват, защитават и успокояват кожата, докато в същото време възстановяват влагата, оставяйки лицето ви меко и гладко на допир.

Говорейки за гладкост и мекота, трябва да ви призная още нещо. Акнето успях да овладея, но на негово място се появи друг проблем – сухата кожа. Дълго време смятах, че тя е просто резултат от прекомерното миене на лице, използването на грим и факторите на околната среда. Не бях в грешка, но се оказа, че просто кожата ми е склонна към дехидратация и отново трябва да атакувам проблема с правилните продукти.

Целият материал вижте тук