САЩ въведоха нов разрушител Arleigh Burke: Ключов радар изненадващо липсва

Военноморските сили на САЩ въведоха в експлоатация най-новия си разрушител от клас Arleigh Burke, версия Flight III – USS Ted Stevens – в Уитър, Аляска. Това се случва на фона на продължаващото разширяване на флота от разрушители и същевременното бързо извеждане от експлоатация на остаряващите крайцери от клас „Тикондерога“ (Ticonderoga). Церемонията по въвеждане в строя на 3 октомври отбеляза началото на активната служба на втория разрушител от версията Flight III. Появата на USS Ted Stevens съвпада с момент, в който броят на крайцерите от клас "Тикондерога" е спаднал до едва пет кораба, като ВМС планират да изведат повечето от тях от експлоатация през фискалната 2027 г. Тази промяна е от голямо значение, тъй като разрушителите от клас Arleigh Burke (Flight III) са проектирани да осигурят голяма част от усъвършенстваните способности за противовъздушна и противоракетна отбрана, свързвани в миналото с по-големите кораби от клас "Тикондерога", пише Military Watch Magazine.

Основното предимство на разрушителите от версията Flight III пред по-старите кораби от клас Arleigh Burke е интегрирането на новия радар за противовъздушна и противоракетна отбрана AN/SPY-6(V)1. Те ​​също така разполагат с повишен капацитет за генериране на електроенергия и охлаждане, както и с подобрената бойна система Aegis Baseline 10, което подобрява ефективността при изпълнение на сложни задачи за интегрирана противовъздушна и противоракетна отбрана. USS Ted Stevens обаче привлече специално внимание, тъй като на снимки, направени около момента на въвеждането му в експлоатация, се вижда липсата на радар AN/SPQ-9B върху предната мачта. Този радар, работещ в X-обхвата, по-рано е присъствал на кораба, включително по време на изпитанията за устойчивост на ударни въздействия (Full Ship Shock Trials – FSST), което повдига въпроси относно причините за премахването на системата преди влизането на разрушителя в строя.

Демонтирането на радарната антена породи предположения,

че по време на ударните изпитания може да е бил установен проблем с монтажа на радара или със свързаното с него оборудване, въпреки че няма официално потвърждение от ВМС на САЩ, че радарът е премахнат поради неуспешни изпитания. SPQ-9B е импулсно-доплеров радар, работещ в X-обхвата, проектиран специално за откриване и проследяване на заплахи, летящи на ниска височина и имащи малка ефективна площ на разсейване (ниска радарна видимост), в условия на значителни смущения и фонови сигнали. Военноморските сили заявяват, че системата може едновременно да открива и проследява нисколетящи противокорабни крилати ракети, надводни цели, ниско- и бавнолетящи летателни апарати, безпилотни летателни апарати и хеликоптери, като същевременно осигурява нисък процент на фалшиви следи в сложни крайбрежни условия.

При разрушителите от серията Flight III радарът SPQ-9B допълва, а не замества много по-големия SPY-6(V)1. SPY-6 осигурява възможности за обемно сканиране на големи разстояния, както и за противовъздушна и противобалистична отбрана, докато работещият в X-обхвата SPQ-9B изпълнява функции по сканиране на хоризонта и надводната повърхност и е особено подходящ за откриване на заплахи, движещи се близо до морската повърхност. В оценка на програмата Flight III, изготвена от Службата за отчетност на правителството (GAO), тази комбинация е описана като съчетание от работещия в S-обхвата SPY-6 за обемно сканиране и съществуващия SPQ-9B (X-обхват) за сканиране на хоризонта и надводната повърхност. Следователно радарът е важна част от сензорната архитектура на Flight III, особено по отношение на противодействието срещу нисколетящи (тип „sea-skimming“) противокорабни ракети и други заплахи на малка височина.