Двама румънци внесли нелегално 43 хил. евро

Полицаите че не знаят международните и родни закони ни е ясно,но драги журналисти поне вие не се излагайте с този род статии! отговор Сигнализирай

Още повече,че са ги задържали в гр.Велико Търново а не непосредствено след преминаване на границата.Един по добър адвокат и парите обратно ще си бъдат в тях.Остават само разходите направени по времето на исмислената акцийка,нея я плащаме ние с нашите данъци.А може и държавата да осъдят и тогава познайте кой ще плаща пак. отговор Сигнализирай

Дори в Шенген нямаш право да пресичаш границата на друга държава с над 5000 до 10 000 евро.Първо прочети законите и после подскачаи отговор Сигнализирай

Ба си неграмотните ***. Трябва срочно да се уволнят тези полицаи и цялото ръководство на В. Търновската полиция за длъжностно несъответствие! отговор Сигнализирай

Досега в практиката си административните съдилища без изключение потвърждаваха наказателни постановления за подобни случаи на основание чл.11, ал.1 от Валутния закон, и чл.2, ал.2 от Наредба 10/2003 г. В последното решение обаче Административен съд София град прилага директно Европейски регламент 1889/2005 г., който противоречи на българското законодателство (в случая посочените норми на Валутния закон и Наредба 10/2003г.).Съдът счита, че с подписването на договора за присъединяване към Европейския съюз Република България приема съществуващото първично и вторично право на общността, писани и неписани правни източници. В чл.249 от Договора за създаване на Европейската общност или чл.288 от Договора за функциониране на ЕС (консолидиран текст) в част V, глава 2, раздел от Лисабонския договор се дава определение на понятието регламент като акт с общо приложение, който е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки. Според съда общностното право се интегрира автоматично в правната система на държавите членки.Следователно регламентът има директен ефект и приложение в националното право, и следва да се прилага без да се изследва дали националният закон му противоречи или не. Според Регламент 1889/2005 г. на Европейския парламент и Съвета на министрите всяко лице, което влиза или излиза от общността и носи пари в брой 10 000 евро или повече, е задължено да декларира сумата пред компетентните органи на държаватачленка, през която влиза или излиза от Общността. И тъй като в конкретния случай лицето напуска територията на страната, но остава в рамките на Общността, задължение за деклариране не е налице, независимо от постановеното в българското национално законодателство. Решението означава скорошен край на досегашната повсеместна практика за деклариране на суми от напускащите и влизащите в страната за и от страни от ЕС, както и на практиката на митническите органи за проверки и санкциониране на носещите над 10 000 евро с наказателни постановления. Недопустимостта на задължението за деклариране на суми според съда е израз на правото на свободно преминаване на границите между държавите членки, а по отношение на участващите в Шенгенското споразумение държави и липсата на паспортен контрол. Най-важното в съдебното решение е признаването на примата на Европейското право над вътрешното право (както е установен в практика на Съда на Европейския съюз) и отказът на съда да приложи разпоредба на националното право, която ограничава свободата на придвижване, гарантирана изрично от Учредителните договори. Според адвокат Иван Груйкин обжалването на безнадеждното наказателно постановление е част от предприета от Гражданска инициатива Справедливост стратегия за атакуване на норми и актове на вътрешното законодателство, с които се засягат права на гражданите или пък са нарушени основни принципи на правовата държава и върховенството на закона. Следващият подобен казус е жалбата на Справедливост срещу четирипроцентовата такса за съдебни дела по искове с оценяем материален интерес, като съдебното заседание е насрочено за 14 юни. Основният мотив на жалбата е нарушението на конституционното право на достъп до съд, както и нарушението на конституционния принцип за съобразяване на таксите с доходите и имуществото на гражданите. Освен многобройните жалби срещу незаконни административни актове и откази за даване на обществена информация Справедливост има и няколко заведени колективни искове срещу държавата и Столична община за нанесени на граждани вреди от техни незаконни актове, действия и бездействия. отговор Сигнализирай