В омагьосания кръг на имотната измама

Събуждаш се една сутрин. Както всеки друг ден взимаш душ, включваш телевизора, пускаш пералня и слагаш гозбата в печката. Когато яденето е готово, отиваш на работа. Два часа по-късно вече нямаш дом. Къщата все още си е на мястото, но ти не можеш да влезеш вътре, защото някой не те пуска. А манджата още чака да бъде извадена от печката...

Това е историята на Йовка и Любомир Арсови.

Вече четвърти месец семейството се върти в схема на имотна измама. Почти нямат дрехи, обувки, а за други вещи не смеят и да си помислят. Сега съпрузите спят на дивана в дома на родителите на Йовка.

Как едно семейство остава без дом, въпреки че има дом

Историята на Йовка и Любомир започва през 2000 г., когато купуват имот в кв. „Горна баня“. Всичко минава през нотариус, той прави необходимите проверки, дори връща пълномощника на продавача, за да поднови изтекъл документ. Семейство Арсови вече са горди собственици на земя. Регистрират я в общината, започват да строят къща. Започват да издават  необходимите за строежа актове и разрешителни. Готови са да заживеят в, както го наричат, „дома на живота си“...

И така до края 2001 г., когато се появява непозната жена и сюрпризира семейството, че са си вдигнали къща върху нейна земя – наследство от баща й.

След години, прекарани в дела, плащане на адвокати и много нерви, през 2009 г. Върховният касационен съд определя, че земята е на другата жена – Таня Аврамова. А за човекът, който е продал земята на семейство Арсови, се знае, че е напуснал страната... и нищо повече. Така че не могат да го съдят за измама.

Същевременно обаче къщата на Арсови е законна тяхна собственост.

Йовка и Любомир обмислят всякакви варианти – преговарят да откупят земята, но нямат пари за това, обмислят да разделят двора, съгласяват се заедно да продават, само тази „одисея“ да приключи.

В крайна сметка през октомври 2010 г. семейство Арсови отива в Софийския градски съд, където е насрочено дело за сервитут – да се оценят подобренията по дворното място и да се знае истинската стойност на това, което двамата са направили.

Там обаче се появява непознат мъж, а адвокатът на собственичката на имота ги информира, че това е новият собственик – Калин Николов. Земята била продадена.

„Аз бях много учуден“, разказва Любомир Арсов, попитах го: „Вие не знаете ли какъв е този имот? 5-6 години дела водим, не знаете ли, че това е имот с тежести, да не сте се объркали нещо?“. Отговорът, по думите му, бил: „Аз знам, ние сме я взели, за да изкараме пари. Аз съм си написал домашното“.

Оказва се обаче, че Калин Николов не е собственик на имота. Земята е купена от 23-годишната Сузан Хебиб, а мъжът бил пълномощник на продавача при сделката. Той обаче твърди пред семейството, че Сузан е негово поставено лице и всъщност земята е негова. Справка в агенцията по вписванията обаче показва, че Сузан Хебиб е единственият собственик на имота.

Калин Николов е човекът, който „преговаря“ със семейството. Първоначално се разбират да продадат къщата и имота заедно, но мъжът изведнъж се отмята и макар семейството да му казва, че няма пари да купи земята, той настоява това да се случи.

Каза ни, че знае къде живеят децата ни, че знае с какво се занимават, каза ни: „Бил съм 20 години полицай и имам връзки навсякъде, няма да спечелите делото за сервитут“, разказва Йовка Арсова.

И така, една сутрин, на 19 ноември миналата година, малко след като са отворили офиса си, семейството получава обаждане от СОТ – алармата в къщата се е задействала, но в двора има хора, които не допускат служителите вътре. Любомир Арсов отива до къщата и заварва портата разбита, а в двора – Калин Николов с още 10-ина души. Те започнали да го заплашват и дори не допуснали дошлите полицаи.

От този момент нататък, вече 4 месеца, семейството не може да влезе в дома си.

Разказът на семейството

„Аз се обадих на полицията, но те в първия момент ми отказаха. Казаха, че това е битов скандал“, разказва Любомир Арсов. В крайна сметка полицаите отиват на мястото, но новият собственик не ги допуска.

„Обажда се пред нас демонстративно и пита: „Можеш ли да докараш фадромата, трябва да бутнем една ограда...", и човек се ошашавя“, споделя Любомир Арсов. И това не е всичко. Мъжът разказва за откровени заплахи: „Ще пусна 10 цигани в двора и ще платиш“, казвал Николов. Друг път просто лаконично заявявал: „На мен това ми е бизнес“.

С това обаче неприятностите за семейството не спират. На 18 февруари оперативен полицай от 6-о РПУ се свързва с тях и ги информира, че три дни по-рано в къщата е извършен обир.

Полицията отишла, оглед е направен, но описът на откраднатите вещи е извършен почти месец по-късно – на 10 март. Причината е, че когато се стига до описа, човекът, който ги е извикал – Калин Николов, им казва, че всъщност не е собственик на къщата и на вещите в нея.

И така семейството влиза в параграф 22. Йовка разказва, че дни наред не са можели да видят какво е откраднато, защото кварталният отказвал да ги придружи с мотива, че трябва разрешение от ръководството. „Обяснихме му каква е ситуацията и че Калин Николов не ни пуска вътре, но разрешение така и не идваше“, разказва Йовка.

Междувременно СОТ-ът в къщата редовно се включва, а съседи звънят на семейството и казват, че понякога в двора влизат коли и се разхождат хора.

Семейството разказва, че Калин Николов се обръща към полицаите с „колега“ и многократно е изтъквал положението си на бивш полицай.

„Какво става, нас полицията ли ни изнудва?“, се пита Йовка Арсова.

Семейството е сигнализирало полицията и прокуратурата. Жалбата за самоуправство е препратена до 6-о РПУ с постановление за образуване на досъдебно производство.

„Ние не спим, живеем с една торба, нощуваме където ни поканят – основно при майка ми и баща ми или в жилището на сина ми“, споделя Йовка.

Вчера тя изживява ужаса от гледката на обрания й дом. Семейството е отишло в къщата с полиция.

„Няма ги картините ни, бижутата, няма ги международните ни паспорти, брачното ни свидетелство, актовете за раждане на децата ни“, разказва Йовка Арсова. Жената все още е в шок от видяното.

Отговорът на полицията

Няма спор, че къщата е построена от Арсови, но в тази ситуация те нямат право да минават през двора, защото той е на друг собственик, обяснява главният дознател в 6-о РУП – Николай Станчев.

Той разказва, че при огледа след сигнала за кражбата не са намерени отпечатъци, защото по жилището са били разпилени химически препарати, подправки и кафе. Семейството пък било уведомено за кражбата дни по-късно, защото е трябвало време, за да се осъществи контакт с тях. Той обаче няма обяснение защо близо месец полицията не е придружила семейството, за да видят какво им е откраднато.

По думите му собственичката на земята Сузан Хебиб е упълномощила Калин Николов да се занимава с имота. Тя е сторила това устно, но главният дознател обяснява, че устната уговорка в случая не е незаконна.

„Когато трябва да се подават жалби или някакви документи от нейно име, те съответно са от нейно име. Това е, в общи линии, все едно на мен някой да ми забрани на кого да си давам колата“, коментира Николай Станчев.

Освен това няма доказателства, че Калин Николов живее в къщата, което вече би било нарушаване на закона. Станчев обаче внася уточнението, че вероятно не всичко в цялата история е чисто: „Казвам, че това е повърхността на нещата. А че тя (Сузан – б.р.) най-вероятно е подставено лице, това е друг въпрос“.

Що се отнася до твърденията на Калин Николов, че е бивш полицай, дознателят е категоричен, че те нямат никакво значение, а и не са предмет на доказване по делото.

„Дали е бивш полицай, не знам. Че не е настоящ, съм сигурен. Какво значение има, че той е казвал, че е бил полицай? Престъпление е, ако облече униформа и тръгне по улиците – тогава вече ще бъде задържан. Но това, че пуска някакви твърдения да плаши гаргите, е смешно да го коментираме“, категоричен е Николай Станчев.

Междувременно обаче се оказва, че семейство Арсови от пострадали могат да се превърнат в обвиняеми. Причината е, че един от документите за къщата – удостоверение за въвеждане в експлоатация на строеж, е издаден след решението на ВКС, с което нотариалният им акт върху земята е обявен за нищожен.

„Арсов е отишъл в дирекцията „Архитектура и градоустройство“ и въпреки съдебно решение за това, че губи собствеността на имота, той със обезсиления нотариален акт е подал документи и те са му издали последващи документи за собствеността“, обяснява началникът на „Икономическа полиция“ в 6-о РУП Румен Клисурски.

В началото на февруари по този случай е образувано досъдебно производство срещу неизвестен извършител и ако това се докаже, Любомир Арсов го грози обвинение. Семейство Арсови обаче изтъкват, че не са представяли нотариалния акт за земята – за документа са трябвали разрешителните за строеж и протокола за започването му от 2001 г. – преди да започнат делата.

„Неприятна житейска ситуация, но в действията и на двете страни има по зрънце нередност. Оттук нататък съдът трябва да решава“, обяснява главният дознател Станчев.

„Гаранция ви давам, че сега години наред ще се съдят и за къщата, но полицията просто няма място там. Ние в такива случаи държим една дистанция, защото законът не ни позволява да вземем страна“, заявява той.

А докато чакат институциите, семейство Арсови се чудят има ли как да бъдат ограбени повече. Двамата живеят с мисълта, че из къщата им се валят разбити кутии от бижута, рамки от картини, но без картините в тях, липсва телевизорът и вече нямат нищо.

Самият Любомир Арсов се пита как са стигнали до това положение и разказва, че още когато са купили земята, са регистрирали собствеността в общината – безпроблемно, а впоследствие се оказало, че имотът има и друг партиден номер. Но никой не им е казал.

„Явно държавата не я интересува – пет човека можем да плащаме за една и съща земя с пет партидни номера, в общината, данъчните си мълчат...“, недоумява Любомир и си мисли, че ако още навремето беше разбрал за двата партидни номера, със сигурност нямаше да се стигне дотук.