Четирима пострадали от побои настанени в Пирогов

Най обичам някой да ми казва на развален български(полу сръбски), че съм му мекал??!! отговор Сигнализирай

На Западния фронт нищо ново-Е.М.Ремарк.Дано "селяните" да напуснат Кофия,за да няма с какво да се оправдават кореняк селяците,на които им е толкова акъла,че не могат да преценят,че ако Кофия нямаше нужда от "селяните",те отдавна нямаше да са там.Кофия трябва да бъде изравнена с земята и в развалините и да се засеят картофи...прозрение на Уинстън Чърчил,което с времето става все по-актуално. отговор Сигнализирай

Браво, Коко! Най-сетне нещо от класа и в днес.бг отговор Сигнализирай

ПОСЛЕДНАТА СОФИЯ. Тома Марков Уморих се. Потези пясъчни тротоари слънцетотака прежуря, че пясъкътсе разтопява, става на стъкло...Вървя отзад напред -отпред назад, макар чегледките ме уморяват. Аз съм герой от приказките намоята баба. Навремето тя билалудетина, качвала се на черничевотодърво в огромния двор на родоватани къща до пазара за жито с филия хляби обядвала, но веднъж паднала, зацели две минути изгубила дъха си,за малко, някъде около шейсет секунди,тя била мъртва, но после пак стъпилана краката си имного се смяла. Уморих се. Чувствам,че ще изпусна юздите. Чувствам как щеизпусна юздите, които по листа моливътшари, изпуснах юздите, аз сега виждамкак обръщам колата в канавката тихои няма нито вопъл, нито трясък,над мен слънцето се помайва ине иска да даде път на луната,луната изтлява в очакване ис настъпването на вечертааз пак ще стана мълчалив като риба. Уморих се. Мълча.Само вятърът между моите спомении пръсти се лута. Самовятърът размества апатичните пластовена въздуха и шепне изулиците на уморения град. Звукът муме кара да се замисляоткъде, на какво седължи дълбоката нотана мойта умора... Уморих се. Ах, колко мразя поемите,на които всеки куплет започва еднакво,но завършекът като начало е вечедруго нещо, и когато аз напишауморих се - значи съм се уморил,уморил съм сеот пушенето, пиенето,от писането, уморих се,учорих сеи вече усещам,че скоро ще знам, чевече нищо няма да имам,че само ще бъда същиятуморен и същият банален. Един ден аз ще заприличамна отпусната лелка! Тозиден приближава. Да, аз щебъда лелка от онзи неприятентип, дето все изпуска трамвая,или, ако се качи в автобуса,вдига скандал за това, чеуж й били разсипали млякото,което сама е разсипалав припрения си стремеж да синадупчи билета, покрайнего и чувствата си... И млякотоще бъде моят спомен, моятмил лелин спомен за мойтотъпунгерско детство. Боже.Боже как.Боже как не.Боже как не ме.Боже как не ме разбират. Студ! Въпреки слънцето, коетоднес така прежуря - студ... Азпродължавам да се провираммежду остатъците от характера си,между променливите пейзажина София, която показва, че ме обича. Понякога София е безумно красива.Понякога София е Клоака. КъмСофия аз тръгвам като къмИтака! Макар че в повечето случаитова пътуване ме отегчава. Вървя. По улиците мразовити на градаАз съм понесъл уморените си стави иразпътните си вътрешности, иневъзприемчивата си шепа мозък... Аутрините тук са тихи! Ноне се оставяй тишината да те ***.След малко,след много,многомалко пак ще наизлязат пилигримитеот уличните лавки - и ще изгризятспокойствието на сутринта от кожата до кокала... ...и Аз пак само ще се провираммежду минутите, наситени със шум.И няма да е по-различно. Ще гледаммалчуганите, които бързат за училищес уплашени лица, в които се оглеждатпедофилите, ще гледам ***,които метат и мимоходом искат да мигледат на ръка, ще гледам мъжете,които вонят на снощи и между миризматана ощенеотишлия си сън, и между миризматана ощенепреработеното от организма пиене -мъжете кашлят с долнопробни цигарипо спирките и полугласно псуват правителството! Мъжете после ще заминат заКремиковци! А по тротоарите,като *** след промиванена кален пясък, ще останатпенсионерите - витаещите сенкина необладания живот, коиточесто,честоспират - за да се уригнат -от глад.По улиците - аз съм част от тозиград. Аз съм сянката на милион,милион и половина души, фигури отРевю, Кале, Абсолютно Начинаещи,силуети за последното биеналена чистокристалния плач от лед! После заспивах с пиесата Воцекот Георг Бюхнер и с операта Воцекот Албан Берг, бях нов игенерализиран... И сега, макар черазбирам, се съпротивлявам даразбера късмета на някои,които рано оплешивяха, ноза сметка на товауспяха да загинат млади! Това е. Градът. Милион,милион и половина души,хванати в клопката му,слънцето дими на дъното й...Тъмно е като в онази стая,дето, като се събуди, Жулиетасе озърна, после изкрещя:- Ромео, ние сме отровени! И ние сме отровени. Аз продължавамда вървя - блестят позорно сградите!И - уморих се. Съсипват меопустошителните цялости на хоратаот улиците и площадите...Уморих се. От деня. Послеот сутринта. От обеда. Иот вечерта. Това ще бъдеден без мен. Без цигаритеми. Без моите чаша и молив.Без мечти. Аз вече нямаммечти, а само смътнипредположения в ден,без дори да съм пушил... ...И ти, Софийо,ще ме гледаш под замъгленитеот смога клепки.По твойте нервис мойте нерви азще ходя като шут -на ръце! И ето -със сърцето сисега дълбая кратерипо дънотона твойто разнебитено сърце. отговор Сигнализирай

Заразата иде от Перник...преместете София малко по-надалеч... отговор Сигнализирай