Цветанов се закани на бомбаджиите

хах сега нали се сещате, че на всички криминално проявени "бомбаджии" ще им стане доста горещо на дупетата. Много ми е интересно как така пък Яне не знае кой им слага бомбите, нали са приятели с Алексей Петров - шефа на всички големи престъпници в БГ :-). То затова никой не бараше застрахованите при Левинс, защото после направо ти трошат ръцете. Всичко е една постна измислица на Яне.. жалко, че и акъла не му стига поне да лъже по правдоподобно отговор Сигнализирай

Мдаа, взривът срещу вестника бе ясен- предстоеше публикуване на поредна флашка- с записан разговор на мениджъра на "Лукоил" Валентин Златев с премиера на България Бойко Борисов. И ставаше страшно, защо ли?. И някой, кой ли?, организира сплашване, за да спаси политика, кой ли?, покровителстващ , какво ли? Взривът бе комбиниран с директни заплахи към депутата Янев. И флашката не се появи- официално е била открадната с джипа на Янев, и е била в един единствен екземпляр, хайде бе!Сега, вече предизборно, гърмят взривове за сплашване. И се правят, защо ли?, всякакви дълбоки аналогии с какво ли не, само не с аналогичният взрив пред редакцията.Накрая даже и ще хванат любителя на среднощни взривове- някой с отклонения на психиката, просто обичащ кого ли? поне колкото Бареков. И ще се окаже една абсолютно лична инициатива, защо ли?А следващото сплашване?Най-вероятно Мария Капон и съратници- в серия пресконференции показват с документи, как мутро- милиционерите във властта реорганизираха контрабандния бизнес така, че продъниха бюджета на държавата ни. отговор Сигнализирай

Цветко не се заканвай на Бойко - той ти е приятел. А кой е виновен ? Бе то ясно, Ахмед Доган, Иван *** и Станишев е помагал морално или орално не зная. А Сидеров с замахвания на ръка и речи на немски се е опитвал да ги спре но нейсе.Така че в затвора. отговор Сигнализирай

и това ни чакаЗакон за защита на държавата (ЗЗД) е изключителен наказателен закон [1]гласуван от 21 Обикновено Народно събрание на 4 януари 1924 г. и влиза в сила с Указ 2 от 23 януари 1924 г. Изменян и допълван четири пъти чрез Закон за изменение и допълнение на Закона за защита на Държавата (ЗИДЗЗД).Законът за защита на държавата (ЗЗД) е приет по предложение на правителството на Демократическия сговор (министър-председател Александър Цанков). Правителството идва на власт чрез Деветоюнския преврат (1923) в условията на следвоенната обществена криза. Среща трудности в укрепването и функционирането си. Чрез този закон правителството на Александър Цанков се стреми да узакони разправата с политическите си противници, които са в опозиция или са организирали и осъществили Юнското и Септемврийското въстание от 1923 г. Законът няма основание в действуващата в момента Търновска конституция.С 18 члена на закона са предвидени различни начини за противопоставяне: забрана на организации, постановяване на система на политически престъпления, установяване на строги санкции от 15 г. до доживотен строг тъмничен затвор и смъртна присъда. Системата на политическите престъпления включва: членство в забранени организации, въоръжена форма на борба, действия срущу въоръжените сили на държавата, изповядане на идеология, интернационални връзки и помагачество. Криминализират се користни престъпления по време на метеж или размирици. Чрез членството в забранени организации се въвежда колективната вина, която заменя принципа на личната отговорност.[2]На основание на ЗЗД се забранява съществуването на всички видове организации, групи, сдружения и други, които използват нелегални структури и революционни методи за постигане на своите цели. През м. април 1924 г., въз основа на закона, Върховният касационен съд обявява за разтурени БКП, Партията на труда, Комунистическия младежки съюз, Общия работнически синдикален съюз и кооперация Освобождение, като имотите им се отнемат в полза на държавата.[3]Впоследствие ЗЗД многократно е допълван и променян.На 16 март 1925 г. 21 Обикновено Народно събрание приема нов изключителен наказателен закон - Закона за изменение и допълнение на Закона за защита на държавата (ЗИДЗЗД). Увеличени са съществуващите по ЗЗД състави за много от провиненията. Прибавени са още 6 нови члена, а част от съществуващите са изменени, като целта е увеличаване на присъдите със смъртно наказание. Увеличена е долната и горна граница на наказанието лишаване от свобода. Максималния размер на съдебната глоба се увеличава до 500 000 лв. Увеличава се състава на административното наказание уволнение, като то се прилага и за политически идеи. На основание на това изменение, още на 18 март Народното събрание отнема мандатите на 6 народни представители комунисти. Чл. 13, ал. 2 въвежда изискването за доносителство от страна на роднините на извършителите на нарушение по смисъла на закона. Премахва се триинстационната съдебна система и се заменя с двуинстанционна. Апелативното обжалване на присъдите отпада, като се запазва касационното.[4]През м. юли 1934 г. след Деветнадесетомайския преврат (1934) ЗЗД е допълнен за пореден път. Приета е от правителството на министър-председателя Кимон Георгиев Наредба-закон за изменение и допълнение на Законо за защита на държавата. С нея се намаляват възможностите за обжалване на произнесените присъди.[5] Едновременно е приет с наредба-закон и успоредния на ЗЗД изключителен наказателен Закон за защита безопасността на държавата (одобрен с указ 13 от 1 септември 1934 г.).[6]Най-големи промени в ЗЗД са направени по време на Втората световна война. Целта е неутрализиране на съпротивата срещу участието на страната във войната. По предложение на първото правителство на Богдан Филов, 25 Обикновено Народно събрание приема изключителния наказателен Закон за допълнение и изменение на Закона за защита на държавата (3-6 септември 1941 г.). Допълват се 13 члена на ЗЗД, прибавят се 15 нови члена. Санкциите се увеличават и се налагат и за най-малки прояви на неподчинение. Смъртното наказание заляга в почти всички текстове на ЗЗД, като то не се отменя дори когато се отнася до непълнолетни. Класифициращият признак е във военно време, като делата по ЗЗД са подсъдни на военно-полевите съдилища. Допуска се публично изпълнение на присъда.[7]На 21 юли 1943 г. е приет нов Закон за изменение и допълнение на Закона за защита на държавата. Съдържа 9 параграфа уреждащи материалноправните и процесуалноправните норми на ЗЗД. Целта е съдебна защита но войската, полицията, жандармерията, военизирания персонал на железниците, пощите и телеграфа отговор Сигнализирай

Че кое му е лошото да ги взривят ? Ако някой взриви всички офиси на партии и по възможност да е на конгресите, Збирките и оргиите им аз ще гласувам все за него... отговор Сигнализирай