България – първа родина на... ало корупцията и ужилените

Телефонните измами, на които стават жертва хиляди възрастни жени и мъже в България, се срещат само по нашите ширини. Една от причините българските баби и дядовци да са така лековерни, може би е в ширещата се в страната корупция и схващането, че с пари всичко може да се оправи. Или – в тревожната изостаналост на населението ни.

Това се чете в два опита за обяснение на феномена "ало измама" в материал по темата в "Дойче веле".

Публикацията припомня един от последните фрапантни случаи - възрастна столичанка се оказа поредното попадение в "десетката" за телефонните измамници. Заблудена ловко, че се налага да подпомогне полицейска операция, пенсионерката доброволно се разделила с 30 хиляди лева и всичките си златни ценности.

Според данни на полицията, общата стойност на средствата, които жертвите лековерно са предали на телефонните измамници в последно време, са за милиони левове.

Има предположения, че над половината от този вид престъпления остават необявени - понеже хората не вярват, че извършителите ще бъдат разкрити и осъдени, а също и поради страх от отмъщение, заплахи, подценяване на проблема или опасения, че самите пострадали са прекрачили закона, или просто от срам заради проявената наивност.

В специално изследване за т.нар. "ало-измами", резултатите от което бяха огласени през юли, се казва, че престъплението е "типично за България", но се забелязват и наченки на интернационализирането му: за телефонни измами в България се използват SIM-карти на румънски и гръцки оператори, като има също така и опити измамите да се пренасят в чужбина.

В документа има и друг извод на Върховната касационна прокуратура: "Поради непознаването на това престъпление в чужбина, липсват възможности да се заимства чужд опит за противодействие".

Тези констатации на държавното обвинение всъщност ясно подсказват, че измамническата дейност по телефона има основно местен генезис. Те повдигат обаче и някои въпроси, като например: защо този вид престъпления са "типични" за България и защо точно българите се оказват най-податливи на подобни криминални практики?, се пита в материала на "Дойче веле".

Според един от участниците в изследването на ВКП, д-р Иван Петрунов от катедра "Икономическа социология" на УНСС, най-голямата част от жертвите на телефонни измами са на възраст между 71 и 80 г., най-малките са под 18 г. и в огромната си част те живеят на територията на София.

От друга страна 93 на сто от измамниците са мъже между 18 и 35 години, повечето от които обитават малки населени места на страната.

"Това показва, че потърпевшите са социализирани в общество и са се развивали в култура, различна от тази на извършителите на този тип престъпления. Между тези два образа има доста разлики. При извършителите, които са предимно от етническите малцинства, се наблюдава неуважение към закона и правовия ред. В същото време пострадалите са възрастни граждани, които дори не допускат, че подобен тип измами въобще е възможно да се случат", смята Петрунов.

Според него, в българското общество съществува представата, че корупцията е единственият начин за достъп до определени лекарски, административни и дори полицейски услуги при пътни произшествия.

"Изследвания сочат, че месечно в България се осъществяват над 150 хиляди корупционни сделки, което е страшно много. Много семейства и техни близки са се сблъсквали с явлението - даване на скъпи подаръци или пари в брой - срещу ползване на медицински, административни и някакви други услуги. А това формира съответните нагласи", каза още преподавателят.

Според него друго възможно обяснение на феномена е и че европейците с по-висока финансова култура ползват финансовите институции.

"Докато възрастните българи предпочитат да държат своите пари и ценности в къщи. Това позволява жертвата бързо да предаде парите си на измамниците, без да има време да обмисли ситуацията или да се свърже със своите близки", казва Иван Петрунов.

Социалният антрополог доц. д-р Харалан Александров предлага друг разказ. По време на проучвания в района на Разград той е констатирал, че жителите на местно село са били завистливо и масово развълнувани от успехите на известен ромски клан, който се занимавал с телефонни измами в чужбина.

"Усетих елемент на неприкрит възторг от това какви пари измамниците успели да смъкнат от някакви нещастни хора, на които местни булки обещавали брак. А това е доста по-различно от онези, които плашат по телефона възрастните, че децата им са в болницата след катастрофа, да речем", уточнява Александров.

Според него обаче истинските въпроси са дали хората наистина са толкова наивни и какво, всъщност, ги превръща в лесни жертви на телефонните измамници.

Александров разказва за ДВ и друг идентичен случай от преди петнайсетина години - около изследване за трафика на хора.

"Работната версия на проучването ни тогава беше, че момичетата от бедни семейства в периферията на страната просто не са информирани за онова, което ги очаква, след като скочат в мерцедеса на някакъв трафикант, който им обещава да ги направи "звезди" в Западна Европа. Оказа се тъкмо обратното - те са били отлично осведомени за това от жълтите медии, пълни с истории за лошите мъже, които отвличат невинни девици. Това обаче по никакъв начин не ги възпираше да влизат доброволно в капана", е констатирал социалният антрополог.

Излиза, че при подобни случаи знанието не води до промяна на поведението. "Това е типичен "mental arrest", което на езика на психологията означава блокиране на емоционалното и когнитивно поведение на ранен етап от цикъла на развитие", разяснява Александров.

"Затова такива явления са много притеснителни, тъй като показват, че България е обитавана от хора с тревожна изостаналост. Това е само моя хипотеза, която не мога да потвърдя без конкретни изследвания. Но тя ми се струва доста важна", признава социалният антрополог.