Анализатори: Политиците са виновни за ниската избирателна активност

Според социолога Елена Дариева общото между двата тура на президентските избори е ниската избирателна активност. “Отчайващо ниска - можем да използваме всякакви епитети, но наистина това е своеобразен антирекорд, безпрецедентен на национални избори с мажоритарен характер”, добави социологът.

Пред bTV Дариева подчерта, че избирателна активност под два милиона души е ясен знак както към управлението, така и към политиците като цяло. “Знак за разочарование, за недостатъчен интерес към този вот, за недостатъчно доверие, т.е. издава известни”, на мнение е социологът.

По думите ѝ не можем да наречем тези резултати добри, защото активността не ни дава право да го направим.

Социологът Кънчо Стойчев коментира, че част от избирателите дават наказателен вот и изпитват апатия.

“Знаете ли, има и друг тип интерпретация и тя е много по-близка до действителността. Хората се успокоиха. Голямата промяна беше извършена. Първо, ще видим с какъв темп ще се движи тя. И хората може би не намират за необходимо да гласуват“, добави социологът.

“Второто, което е най-важното всъщност и което трябва да подчертаем много дебело, е, че и на двата тура нямаше тема за чувалите, за фалшификациите, за купените гласове. Нямаше тема срещу машините. Значи ние трябва да направим първия много голям извод. Най-сетне имаме нормални избори, които не се оспорват, които са добре организирани. Няма идеална организация никъде по света, но имаме нормални избори“, посочи Стойчев.

Социологът коментира и темата за напрежението около атаките с дронове. 

“Война има и ако вземем броя на потопените кораби в Черно море, трябва да кажем истината. 60% от потопените кораби в Черно море са руски, очевидно, и с каквито и други флагове да плават, са потопени от украинската страна. 40% са потопени от другата страна“, коментира Стойчев.

Виновни са не гражданите, а политиците

“Две неща са почти правила в политическите науки. Едното е, че такъв тип междинни избори, т.е. когато имате избори, които не са съществени за формирането на властта, няма как да не се отразят на оценката за управлението. Тоест те са някакво мерило. Без значение дали това ни харесва или не. Без значение колко сериозно е това мерило. И второто нещо, което е видимо, е, че почти никъде, дори в установените демокрации, дори при най-ниските нива на избирателна активност, мажоритарните избори не минават с такава активност“, смята политологът Христо Панчугов.

"Тоест няма, дори в установените демокрации, които допреди няколко години бяха в подредено състояние, т.е. нямаше вътрешни сътресения, избирателната активност на национални избори да е падала под 50%. Но хайде да кажем - под 40%. Ние наистина няма как да обясним с това успокоение толкова ниска избирателна активност на мажоритарни избори. Ако хората харесваха това, което им се предлага като политически разговори и като кандидати, ние щяхме да видим съвсем друг тип подкрепа“, коментира политологът.

“Всъщност, знаете, тук не са виновни гражданите, виновни са политиците. А те създадоха политическа среда, която е токсична и която всъщност, освен със страховете като опит за мобилизация, не боравеше с нищо друго. Не предложиха политически разговор и не създадоха усещането, че някой от кандидатите всъщност може да представлява успокоение. Тоест, че може да създаде ситуация, в която на практика да се решават проблемите на българските граждани“, посочи Пачунгов.