Светът очакваше петрол по $180, но се случи друго: Какво разкри кризата

Глобалната енергийна криза ускори усилията за диверсификация и натрупване на запаси от енергийни ресурси. В началото на конфликта анализаторите очакваха петролен шок вследствие на затварянето на Ормузкия проток, като прогнозите в горната си граница достигаха 180 долара за барел. Въпреки че цените претърпяха колебания, последиците се оказаха по-слабо изразени и географски по-ограничени от очакваното. Това умерено икономическо въздействие прикрива неравномерния ефект и мащаба на последиците, като предимство имат онези, които предварително са изградили защитни механизми. Докато САЩ разполагат с буфер благодарение на своята енергийна независимост, Китай намали зависимостта си в продължение на години чрез технологичен напредък, диверсификация на източниците и създаване на резерви. Сред съюзниците и партньорите на САЩ, изправени пред остър недостиг, затварянето на Ормузкия проток засегна доверието в институциите и съюзите, както и финансовата стабилност на държавите. Пренастройката прие различни, но взаимосвързани форми в отделните региони: Близкият изток реагира в реално време на активния военен конфликт, Европа преосмисля дългосрочната си стратегия, а Азия е изправена пред сложни избори между остра енергийна уязвимост, укрепване на отбраната и фискално изтощение. В стремежа си към устойчивост по време на криза, влиянието се съсредоточава у онези, които могат да поемат сътресенията, да стабилизират цените и да осигурят необходимия капацитет на страните, търсещи диверсификация, пише за TNI Ричард Грей, програмен координатор и научен сътрудник в Икономическата програма и катедра „Международен бизнес“ в Центъра за стратегически и международни изследвания.

На 27 февруари цената на петрола сорт "Брент" беше 72,87 долара за барел, като Bloomberg, Morgan Stanley и Citi прогнозираха нива от 130 до 180 долара при продължително затваряне на Ормузкия проток. След повече от шест месеца на фактическо затваряне, на 4 май цената на "Брент" достигна пик от 114,47 долара. Въпреки възстановяването на морския трафик, цените на енергията остават значително под нивата, прогнозирани за сценарий с продължително затваряне.

Няколко фактора обясняват умереното поскъпване.

За да облекчат натиска на пазара, страните членки на Международната агенция по енергетика (МАЕ) съвместно освободиха 400 милиона барела петрол през март. Вносът на суров петрол в Китай остава под нивата, предвидени за 2025 г. Правителствата също така работят за ограничаване на вътрешното потребление на енергия, а износителите търсят алтернативни маршрути за доставка на суровините си към чужбина. Това несъответствие между цените на енергията и прогнозите прикрива дълбоката взаимосвързаност между енергийния сектор на страните от Персийския залив и световното производство. В Катар, Бахрейн и Обединените арабски емирства работата на заводите за топене на алуминий е спряла. Възстановяването на дейността им може да отнеме от четири до осем месеца. Засегнати са доставките на сяра, хелий, фосфати, нафта и амоняк, което води до последици за редица сектори, включително минното дело, селското стопанство и автомобилостроенето. Световната банка прогнозира 17-процентен ръст на индекса на цените на металите и минералите през 2026 г., движен главно от медта, алуминия и калая. Чрез възпрепятстване на свободното корабоплаване и използване на дронове във военните действия, Иран намери начин да възпира бъдещи нападения и да разшири регионалното си влияние. В резултат на това Близкият изток се характеризира с наличието на конкуриращи се регионални участници. Тези различия отразяват разминавания в икономическата уязвимост. Саудитска Арабия е в позиция да диверсифицира икономиката си, докато зависимостта на Катар от втечнения природен газ (LNG) и географското му положение могат да доведат до свиване на БВП с 8,6%, а регионалната нестабилност застрашава търговските амбиции на ОАЕ. Различните условия доведоха до липса на единен подход сред държавите от Залива. ОАЕ се съюзиха със САЩ на ранен етап; Саудитска Арабия, макар първоначално да се стремеше да поддържа дипломатически канали с Иран, се присъедини към САЩ при съвместни военни удари през юли и е подложена на постоянни атаки от страна на хутите.

Въпреки продължаващия конфликт, държавите от Залива се опитват да ускорят развитието на инфраструктурата и да задълбочат взаимната си икономическа обвързаност. Чрез пристанището "Неом" Саудитска Арабия се стреми да насочи по-голям дял от търговията на кралството през Червено море, наред с пристанището "Янбу". За да заобиколят Ормузкия проток, ОАЕ ускоряват изграждането на петролопровод, преминаващ през пристанището "Фужайра". Лидерите от региона работят по създаването на съвместни железопътни мрежи и електроенергийни системи – инициатива, която генералният секретар на Съвета за сътрудничество в Персийския залив (GCC) Джасем Мохамед Албудайви определи като преход от "традиционна координация към по-високо ниво на практическа интеграция". Тези нововъзникващи транспортни коридори крият и политически рискове. В Червено море подновените атаки на хутите срещу пристанището "Янбу" и петролопровода "Изток-Запад" застрашават способността на Саудитска Арабия да транспортира стоки към Азиатско-тихоокеанския регион. Жизнеспособността на проектите за тръбопроводи, свързващи Залива с Европа, вероятно ще зависи от наличието на политическа стабилност в региона на Леванта.

Оформят се нови съюзи.

Сирия отново се утвърждава като ключов възел в енергийния коридор между Персийския залив и Европа. Споразумението за съвместна отбрана от Мека, сключено между Пакистан, Саудитска Арабия и Турция, отразява споделените интереси на държави от съседни региони и потенциала за бъдещи многостранни структури. Тази зараждаща се екосистема се оформя около преосмислени интереси и нови блокове, определяни от регионални участници, а не от Съединените щати. Европа започна постепенно да намалява зависимостта си от Съединените щати чрез търговски споразумения, локализиране на производството в рамките на отбранителната индустрия и внос на отбранителна техника от Азия. Що се отнася до търговията, политическият отговор се обедини около идеята за сключване на нови търговски споразумения с Индия, Индонезия, Канада и МЕРКОСУР, наред с текущите преговори с Индонезия, Австралия, ОАЕ и Малайзия. По отношение на обществените поръчки в сферата на отбраната, локализирането на производството и доставките от Азия ограничават риска от зависимост към един-единствен доставчик на оръжие. В контекста на локализацията, Европейската стратегия за отбранителната индустрия си поставя за цел до 2030 г. поне 50% от поръчките за отбранителни нужди да се изпълняват от производители в рамките на ЕС, а до 2035 г. този дял да достигне 60%. За постигането на тази цел стратегията акцентира върху координацията между държавите членки по въпросите на военната готовност, производствения капацитет и вътрешноевропейската търговия.

През април 2026 г. Варшава и Сеул издигнаха двустранните си отношения до ниво „всеобхватно стратегическо партньорство“, като и двете страни се стремят да разширят рамката за съвместно производство, оценявана на 44,2 милиарда долара. Както отбеляза полският държавен секретар Марчин Пшидач, Полша служи като „врата“ за достъп на корейските доставчици до пазарите в Централна и Източна Европа. Япония, от своя страна, смекчи историческите си ограничения върху износа на оръжие през април 2026 г., откривайки още един път към диверсификация в сферата на отбраната. Енергийният преход на Европа е в ход и е подложен на изпитание. Към 2024 г. възобновяемите източници осигуряват 47% от електроенергията в Европа, спрямо 34% през 2019 г. Въпреки това Европа остава уязвима поради недостатъчното си собствено производство на енергия. В периода 2004–2025 г. нивото на зависимост на ЕС от внос на енергия остава непроменено, като същевременно се наблюдават значителни разлики между отделните държави-членки.

Изключенията от санкционния режим и по-високите цени на енергията усложняват енергийната сигурност и стратегическата солидарност в Европа. Преди САЩ да въведат изключенията на 12 март, износът на руски суров петрол бе спаднал до най-ниското си ниво след началото на инвазията в Украйна. Впоследствие, между февруари и май, руският износ на суров петрол нарасна, генерирайки над 2 милиарда долара допълнителни приходи. През юни ЕС закупи руски изкопаеми горива на стойност 1,9 милиарда евро (2,14 милиарда долара), като Унгария и Словакия придобиха руски суров петрол съответно за 300 милиона евро (338 милиона долара) и 100 милиона евро (113 милиона долара). Колкото по-дълго продължават смущенията в енергийните доставки от Близкия изток, толкова по-трудно ще бъде за Европа да запази единството си.

За Европа диверсификацията на търговията, развитието на собствен отбранителен капацитет и селективният внос на руска енергия са отделни мерки за адаптиране на един политически блок, намиращ се под натиск. В своята съвкупност те сигнализират как трансатлантическият съюз се е превърнал в едно от многобройните европейски партньорства. Тъй като 83% от втечнения природен газ (LNG), преминаващ през Ормузкия проток, е предназначен за азиатските пазари, евентуалното му затваряне представлява заплаха за икономическия растеж, финансовата стабилност и енергийната сигурност. Във Виетнам цените на дизеловото гориво скочиха със 105%, а в Япония цената на суровия петрол се повиши със 73%. Притежавайки едва 4% от световните запаси на петрол и газ, Азия внася изкопаеми горива на стойност 1,1 трилиона долара годишно. Азиатските рафинерии са проектирани за преработка на суров петрол от Персийския залив и са обвързани с дългосрочни договори, което допълнително затруднява усилията за енергиен преход. На фона на сътресенията в доставките, Япония е изправена пред противоречиви фискални предизвикателства. През юни японският министър-председател Санае Такаичи представи визия за съживяване на промишлеността, чийто основен стълб е планирана инвестиция в технологии на стойност 2,3 трилиона долара за периода до 2041 г. По отношение на отбраната, японското правителство одобри увеличение на разходите, приближавайки се към целта за отделяне на 2% от БВП за тази цел до 2027 г. Освен това, предвид регионалните последици от войната с Иран, Япония се ангажира да предостави 10 милиарда долара чрез инициативата POWERR Asia, за да помогне на азиатските си партньори да си осигурят необходимите доставки и да предотврати вторични ефекти върху собствените си вериги за доставки. Наред с тези ангажименти за разходи съществува и макроикономическа несигурност. Японската централна банка прогнозира забавяне на икономическия растеж през настоящата финансова година (2026 г.), докато през юни индексът на цените на производител отбеляза рязък скок от 7,1%. В зависимост от динамиката на цените на енергията, банките Mizuho и Nomura прогнозират нарастване на търговския дефицит на Япония, спад на БВП и ускоряване на инфлацията.

МВФ повиши прогнозата за растеж на Корея за 2026 г. до 2,6%, като износът през първото тримесечие достигна рекордните 219,9 милиарда долара. Макар и изключително добри, тези резултати зависят от растежа на индустрията за чипове с памет, което илюстрира както напредъка на Южна Корея, така и нейната зависимост от конкретни сектори.

Зависимостта на Южна Корея от енергийни ресурси остава значителна. През април Националното събрание на страната одобри допълнителен бюджет в размер на 17,7 милиарда долара, включващ ваучери за потребителите и тавани на цените на горивата за срок от шест месеца, както и ограничения върху износа на нафта с цел стабилизиране на вътрешния пазар.

Въпреки че Индонезия е нетен износител на енергия, тежестта на субсидиите се е превърнала в неустойчива. Субсидиите за петрол и газ възлизат на 2,3% от БВП на страната. Бюджетът на Индонезия за 2026 г. предвиждаше стабилен курс на рупията и цени на петрола около 70 долара за барел. Вместо това, обезценяването на валутата и рязкото покачване на цените на енергията могат да увеличат разходите за субсидии с 13 милиарда долара. Според Bloomberg тези условия са довели до отлив на капитали, като чуждестранните инвеститори са продали акции на стойност 4,3 милиарда долара от началото на годината – „четири пъти повече, отколкото през цялата 2025 г.“

Изолиране на китайската икономика от енергийни сътресения

Планирането на политиката на Китай преди и по време на войната в Иран е насочено към диверсификация на източниците на енергия, разширяване на производството и контрол върху търговията извън границите на страната.

Пекин навлезе в конфликтната ситуация с по-голяма диверсификация в сравнение с която и да е друга страна в региона, въпреки зависимостта си от вноса на енергия. Макар исторически да е внасял около половината от петрола си през Ормузкия проток, тръбопроводите „Източен Сибир – Тихи океан“ и „Казахстан – Китай“ осигуряват капацитет за внос, покриващ 18% от общото потребление. Тази диверсификация се подкрепя и от мащаба: Китай навлезе в периода на затваряне на Ормузкия проток с резерви от суров петрол, оценявани на между 1,1 и 1,4 милиарда барела.

Развитието на промишлеността и енергийния сектор превърна Китай в незаменим доставчик на оборудването, от което останалият свят се нуждае, за да намали собствената си зависимост. Страната произвежда 17,8% от световния обем преработен петрол и 46,9% от общия капацитет за преработка в Азиатско-тихоокеанския регион. Според данни на организацията Ember, Китай изнася 70% от електромобилите и 80% от слънчевите панели и акумулаторните клетки в световен мащаб. Тъй като войната провокира спешни покупки в световен план, през март износът на слънчеви технологии от Китай се удвои спрямо предходния месец, достигайки 68 GW – количество, надвишаващо общия инсталиран капацитет за слънчева енергия в Тексас (53,6 GW).

Пекин също така използва контрола върху износа, за да укрепи стратегическата си позиция. В периода от март до юли бяха въведени ограничения за износа на преработени горива, сярна киселина и хелий. Регулирането на износа на енергийни продукти от страна на Китай не е прецедент, но кумулативният ефект от тези мерки допълнително ограничи възможностите на държавите да си набавят необходимите енергийни ресурси.

Тези събития имат и стратегическо значение за начина, по който Китай възприема заплахите и се подготвя за бъдещи извънредни ситуации. По време на дискусия през май 2026 г. Ан Юканг от Института за икономически и технологични изследвания отбеляза, че кризата е изострила вниманието на Пекин към уязвимостите, свързани с критични тесни места (chokepoints), като подчерта, че "Китай трябва да обърне сериозно внимание на стратегическите проходи, свързани с основните му интереси".

Така действията на Китай едновременно го предпазиха от сътресения във веригите на доставки и създадоха нови мрежи от държави, купуващи неговите енергийни технологии. Действията на САЩ и Иран, насочени към възпрепятстване на свободното корабоплаване, засилиха опасенията относно алтернативните стратегически коридори – от пролива Ломбок до Малакския пролив. Докато Пекин продължава да анализира и картографира бъдещите критични тесни места, вероятно ще се запази стратегията за диверсификация.

Глобален стрес тест за енергийния сектор

Затварянето на Ормузкия пролив разкри кои държави са успели да смекчат последиците от кризата и кои понасят разходите за запълване на възникналия дефицит. Независимо дали става въпрос за използване на отбранителни и търговски връзки като инструмент за натиск, или за фискални ограничения, отслабващи държавния капацитет, затварянето на Ормузкия пролив илюстрира обхвата и границите на диверсификацията, към която се стремят различните страни. За съюзниците и партньорите това се оказа сценарий тип „черен лебед“, предизвикан от САЩ – държава, която остава защитена от преките последици на събитието. Наред с опасенията относно американските гаранции за сигурност и надеждността на институциите, държавите, преминаващи през този период на глобално пренареждане, няма да забравят прецедента, създаден със затварянето на Ормузкия пролив. Макар въздействието на кризата в Ормузкия проток да е многостранно, поуката е универсална.