Иран има тайно оръжие във войната си със САЩ

Това лято, когато САЩ и Иран подписаха временно примирие, Китай изтъкна ролята си за облекчаване на напрежението в Близкия изток. Страната заяви, че външното ѝ министерство е провело десетки разговори, за да подпомогне мирния процес, и че самият президент Си Цзинпин се е намесил с предложения за прекратяване на военните действия.

Същия ден самолет от Китай кацна в Техеран. Той пренасяше пратка за иранското министерство на отбраната, която включваше електронни компоненти, които могат да се използват за производството на части за дронове и системи за насочване на ракети, според данни на иранските митнически служби, анализирани от WSJ.

Това беше една от около 1 300 пратки, съдържащи компоненти с "двойно предназначение", изпратени от Китай към иранското министерство на отбраната през тази година до края на юни, показват данните на митническите служби. Два дни след пратката с електронни компоненти бяха изпратени още повече от дузина пратки, съдържащи части на стойност над 6 милиона долара, които могат да се използват в дронове.

Си посещава президента Тръмп във Вашингтон тази седмица за среща на върха, на която ще бъдат обсъдени важни теми, включително търговията, безопасността на изкуствения интелект и отношенията с Тайван. Но "слонът в стаята" ще бъде продължаващата подкрепа на Китай за Иран.

Китай се превърна в единствения голям купувач на ирански петрол, въпреки американските санкции, целящи да спрат потоците, като през тази година предостави милиарди долари на Техеран. Китайски фиктивни компании помагат за изпирането на средствата, докато китайските банки пренасочват транзакциите през финансовата система на страната, използвайки китайската валута, за да избегнат американския надзор, твърдят американски длъжностни лица и хора, запознати с потоците.

Тези действия илюстрират степен на китайска подкрепа за Иран,

която досега не е била съобщавана или публично признавана от администрацията на Тръмп. Тази подкрепа е допринесла за удължаването на конфликта, който води до повишаване на световните цени на енергията, изчерпване на запасите от оръжия и засилване на натиска върху Тръмп в навечерието на междинните избори.

Пекин заяви, че последователно спазва международните правила и се противопоставя на „опитите да се очерни Китай, като се свързва с конфликта“. Оттам заявиха, че Китай поддържа сътрудничество с Иран и подкрепя всички усилия за мир в Близкия изток.

В миналото Китай е заявявал, че строго регулира износа на компоненти с двойна употреба, които могат да служат както за граждански, така и за военни цели. Страната е заявявала, че отхвърля едностранните санкции на САЩ, включително тези, които наказват неразрешената търговия с материали с двойна употреба, като твърди, че санкциите нарушават международното право.

Вашингтон наложи стотици санкции срещу Иран от началото на войната на 28 февруари, включително санкции срещу компании и физически лица в Китай, за които смята, че помагат на Техеран. Тези мерки, заедно с ембаргото върху иранската търговия, доведоха до свиване на иранската икономика.

Но Белият дом се оказа несклонен да се изправи по-сериозно срещу Пекин заради подкрепата му за Иран, който продължава да нанася удари срещу американските сили и петролната инфраструктура в Близкия изток. Тръмп превърна подобряването на отношенията с Пекин в приоритет, след като миналогодишната митническа война показа, че Китай разполага с възможности да нанесе щети на американската икономика, включително чрез ограничаване на достъпа на САЩ до редкоземни материали.

Преди срещата на върха тази седмица Тръмп е казал на висши длъжностни лица и съветници, че поддържането на добри отношения с Си е приоритет, споделиха хора, запознати с дискусиите. В резултат на това висши длъжностни лица многократно са омаловажавали значението на китайската помощ за Иран, избягвайки критики към Пекин, които биха могли да застрашат срещата.

Тръмп отхвърли опасенията относно китайската подкрепа за Иран,

когато по-рано този месец беше попитан дали ще повдигне въпроса пред Си.

В сряда държавният секретар Марко Рубио заяви, че САЩ и Китай ще проведат "много откровен разговор" по време на срещата на върха между Си и Тръмп.

Говорител на Министерството на финансите заяви, че ведомството поддържа активен канал за комуникация с китайските си колеги и няма да се поколебае да предприеме действия, когато това се налага.

Белият дом заяви, че работи активно за прекъсване и налагане на санкции срещу всеки, който прави бизнес с иранския режим.

Подкрепяйки Иран, Пекин се надява да подкопае дипломатическата позиция на Вашингтон и да изчерпи запасите от оръжие на САЩ, като по този начин го отслаби военно, казват политическите анализатори. Въпреки това Китай се опасява да не отиде твърде далеч. Той цени икономическите връзки със САЩ, а като най-големият вносител на енергия в света, Китай ще пострада, ако петролният шок, причинен от конфликта, се проточи, казват политическите анализатори. 

Данните от януари 2025 г. до края на юни тази година показват хиляди пратки към иранското министерство на отбраната и ирански компании, съдържащи артикули, които могат да бъдат използвани за производството на дронове и други оръжия. Много от записите са отбелязани с позоваване на член 119 – раздел в иранските митнически разпоредби, който предоставя пълни митнически облекчения за внос на въоръжение и отбранителна техника.

Китай предлага икономическа и военна подкрепа на Иран от десетилетия. Двете страни обаче заздравиха връзките си, след като през 2018 г. администрацията на Тръмп стартира кампания за "максимален натиск", целяща да сведе износа на ирански петрол до нула и да принуди Иран да преговаря по ядрената си програма.

Кампанията включваше санкции срещу чуждестранни субекти, подпомагащи Иран, като ги изолираше от глобалната финансова система, ръководена от САЩ.

Отхвърляйки тези правила, Техеран и Пекин подписаха 25-годишен стратегически пакт през 2021 г. Китай се превърна в най-големия вносител на петрол от Иран, изкупувайки над 80% от износа на суров петрол, според американски законодатели. Създадена бе сложна мрежа от китайски банки и фиктивни компании в Хонконг, за да се помогне на Иран да заобиколи санкциите и да поддържа потока на петрол, съобщи вестникът.

Китайските износители на стоки с двойна употреба и електроника също започнаха да участват в търговски панаири в Иран, превеждайки корпоративните си слогани на фарси, за да изградят местни връзки, според анализ на публикации в социалните медии, изготвен от Центъра за стратегически и международни изследвания във Вашингтон.

През следващите години китайски компании произвеждаха за Иран химически материали като натриев перхлорат, който се използва за производството на гориво за балистични ракети. Износът придоби по-голямо значение за Иран, след като Израел до голяма степен унищожи ракетната му програма при атаките през 2024 г., принуждавайки режима да попълни своя арсенал.

Продажбите станаха широко известни, когато WSJ и други медии съобщиха за тях през 2025 г. По-късно същата година американските сили проведоха рейд срещу кораб, превозващ компоненти с двойна употреба от Китай за Иран, което беше сигнал, че Вашингтон следи ситуацията.

Една китайска компания, която се опита да продаде химически материали – Haokun Energy – съобщи през декември миналата година на подложен на санкции от САЩ вносител на продукти за Иран, че износът на натриев перхлорат изисква правителствени лицензии. Тя заяви, че се е координирала с китайските власти, "за да обработи част от лицензиите конфиденциално", пише Haokun в писмо, с което WSJ се запозна.

Няколко дни преди началото на войната между САЩ и Иран данните на иранските митнически служби показаха доставка на 300 тона химични съединения от Китай до иранското министерство на отбраната.

След като войната започна, търговията между Иран и Китай първоначално се срина, според данните на иранските митнически служби и Kpler – изследователска фирма, която проследява петролните пратки. Блокадата на иранските пристанища от страна на Военноморските сили на САЩ, обявена през април, още повече затегна примката.

Техеран отговори с разширяване на въздушните връзки между Китай и Иран чрез „Махан Еър“ – иранска авиокомпания, санкционирана от САЩ, за която Министерството на финансите твърди, че е превозвала пари в брой, оръжия и персонал за Иран. Според данни на FlightRadar24 авиокомпанията увеличи полетите от Пекин, Шанхай и Гуанджоу до Техеран до около 27 на седмица до края на април, спрямо четири в началото на март.

В доклад, който предстои да бъде публикуван, Корен заяви, че е открила няколко китайски компании, които тази година публично са обявявали продажби на чувствителна електроника, включително такава, каквато се намира в "Шахед".

През май Министерството на финансите наложи санкции на китайски и базирани в Хонконг компании, за които заяви, че се опитват да помогнат на Иран да придобие оръжия, включително ракетни пускови установки, изстрелвани от рамо. Видео, публикувано същия месец от иранската информационна агенция „Тасним“, свързана с Корпуса на ислямската революционна гвардия (IRGC), показа членове на милицията, които преминават обучение как да използват ракетните пускови установки, известни като „манпадс“, за да свалят американски изтребители.

През следващите седмици американските власти наложиха санкции на още китайски лица и компании за доставка на оръжия за иранската армия и ИРГК.

На 17 юни САЩ и Иран подписаха 60-дневно примирие. Няколко дни по-късно иранските митнически власти забелязаха въздушни пратки от Китай с електронни компоненти на стойност над 6 милиона долара, за които американското правителство заяви, че се използват за различни военни цели, включително в устройства за управление на полета за оръжия с прецизно насочване.

През юли САЩ наложиха нови санкции срещу лица и компании,

работещи за "Махан Еър", включително компания със седалище в Китай, за която се твърди, че е действала като търговски агент на авиокомпанията, координирайки транспорта на електроника. През същия месец САЩ наложиха още над 100 допълнителни санкции.

Но различията в администрацията относно това колко силно да се оказва натиск върху Китай се задълбочаваха.

Зад кулисите американски официални лица се опитваха да затегнат винтовете по отношение на подкрепата за Иран, в която е замесен Китай. В един от случаите американски служители установиха продажби на нефтохимически продукти от Иран за Египет, плащани в американски долари, което нарушаваше американските санкции.

Сделките са били осъществени чрез клона в Обединените арабски емирства на Banque Misr – египетска държавна банка, според няколко лица, запознати със сделките. Служители на Министерството на финансите са изпратили предупреждения към банката да прекрати тези дейности, казаха източниците.

В края на август Тръмп и министърът на финансите Скот Бесент стартираха операция "Икономически изгнаник" – програма за „прекъсване на всяка икономическа връзка“, поддържаща иранския режим.

САЩ наложиха допълнителни санкции срещу петролен танкер, собственост на Китай, който е превозвал ирански петрол, както и срещу мрежа от китайски компании и физически лица, които са помогнали на Иран да се сдобие с критично важни компоненти. Нямаше обаче санкции срещу големи китайски компании.

Когато репортерите два пъти попитаха Бесент дали администрацията ще засили санкциите срещу китайски банки и предприятия, той отказа да посочи конкретно Китай, като заяви, че „всяка страна“ трябва да бъде готова да се изправи пред американски санкции.

Въпреки че блокадата на САЩ значително затрудни износа на петрол от Иран, част от него продължава да постъпва в Китай. Според изчисленията на Kpler около четири милиона барела са били доставени в Китай през седмицата след стартирането на операция "Икономически изгнаник".

Междувременно авиокомпанията "Махан Еър" е изпълнила 39 полета от Китай до Иран през първата седмица на септември, което е двойно повече от нивото преди войната, според FlightRadar24.

Много от полетите изглежда са насочени единствено към превоз на товари, а не към превоз на пътници. Много от полетите, проследени от FlightRadar24 в началото на септември, например, не са били достъпни за резервация на уебсайта на авиокомпанията.

Миналата седмица иранските държавни медии съобщиха, че "Махан" ще преустанови полетите си до Оман и Турция. Авиокомпанията обаче продължава да лети до Китай.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.