"Спечелването на битката при Ормуз" се оказа подвеждащо: протокът е отворен, но войната продължава

Ормузкият проток беше отворен, преди да започне войната с Иран. Изразът "битката за Ормуз", доколкото ми е известно, е въведен от Марк Дубовиц от крайно войнствено настроената организация „Фондация за защита на демокрациите“ (Foundation for Defense of Democracies). За първи път го чух да използва този израз в края на март по време на разговор в подкаст с Рос Даутът – по това време коментатор в NYT. По онова време – когато ставаше очевидно, че американско-израелските удари няма да доведат до падането на Ислямската република – Дубовиц твърдеше, че САЩ трябва да се подготвят за ожесточена битка, за да изтръгнат контрола над Ормузкия проток от Иран, който на практика беше затворил водния път броени дни след началото на войната. В по-ново време той започна да твърди, че Иран вече е загубил битката, пише Андрю Дей, старши редактор в изданието The American Conservative.

Безспорно е, че повече танкери успяват да преминат и повече петрол излиза от региона,

докато Иран изпитва трудности с износа на собствената си продукция заради американската блокада. Но противно на твърденията на Дубовиц, битката все още не е спечелена, както ясно показват събитията от последните две седмици. През този период Иран засили атаките си срещу корабоплаването в Ормузкия проток – като удари около дузина плавателни съдове – а поне един кораб обърна курса по нареждане на иранската Революционна гвардия.

Тази ескалация потвърждава правотата на експертите по Близкия изток, които даваха много по-малко оптимистична оценка от тази на Дубовиц.

"Не мисля, че можеш да спечелиш битка, преди тя да е приключила", заяви Розмари Келаник от организацията „Defense Priorities“ пред списание The American Conservative. "И смятам, че можем да продължим да водим тази битка още дълго време."

Едно продължително противопоставяне би било скъпоструващо. САЩ харчат приблизително 42 милиона долара на ден – или около 1,3 милиарда долара на месец – за налагане на блокадата върху иранския морски износ. Необходими са и допълнителни ресурси, за да се помогне на други държави да прекарват петрола си през протока – като наблюдение, въздушна подкрепа и насочване на корабите в нощния мрак – макар че е трудно да се намерят надеждни данни и те да се разграничат от разходите за самата блокада.

Съгласно меморандума за разбирателство, подписан през юни от президента Доналд Тръмп и иранския президент Масуд Пезешкиан, Ислямската република получи правомощия да управлява протока и евентуално – в бъдеще – да събира такси за преминаване. Споразумението обаче се провали, след като САЩ се опитаха да създадат нов корабоплавателен коридор близо до бреговете на Оман, извън ирански контрол.

"Около една трета от разгърнатите в световен мащаб военноморски сили на САЩ са ангажирани с тази мисия за блокиране на Иран и осигуряване на преноса на петрол през Ормузкия проток, така че тя изисква огромни ресурси", отбеляза Келаник. "Американският данъкоплатец поема разходите, вместо светът да плаща такси за преминаване."

Разходите надхвърлят преките държавни харчове на САЩ. Цената на суровия петрол сорт "Брент" – международен еталон – напоследък се движи около 100 долара за барел, което е повишение спрямо нивата от около 70 долара непосредствено преди войната. Някои коментатори се питат защо световните цени на петрола остават толкова упорито високи, дори когато износът през Ормузкия проток се доближава до нивата отпреди войната. Келаник посочи, че този въпрос издава фундаментално неразбиране на ситуацията (което е донякъде неудобно за мен, тъй като именно аз го зададох).„Петролът преминава през пролива, защото цените са сто долара за барел, нали?“ – каза Келаник. – „Това е цената, която пазарът е готов да плати, за да се справи с риска, идващ от Иран, тъй като САЩ очевидно не могат да попречат на Иран да извършва атака след атака.“ Това са лоши новини за Тръмп – както и за кандидатите на Републиканската партия на междинните избори тази година, за които високите цени на горивата се превърнаха в сериозно препятствие. Ситуацията е парадоксална: транспортирането на повече петрол през Ормузкия пролив не води до по-ниски цени, тъй като са необходими по-високи цени, за да се стимулират капитаните, моряците, превозвачите и застрахователите да поемат риска от преминаването по този морски път.

"Корабите извозват от Ормузкия пролив почти толкова суров петрол, колкото и преди войната с Иран", съобщи в понеделник Wall Street Journal. "Но те почти не превозват от горивото, от което светът има най-голяма нужда: дизел."

Като че ли всичко това не беше достатъчно, за да охлади ентусиазма около гръмките изявления на Дубовиц, водещи експерти допускат, че някои държави тайно плащат такси за преминаване (хипотеза, която Келаник смята за малко вероятна).

Във всеки случай вече е ясно, че "спечелването на битката за Ормуз" беше късоглед подход, който удобно позволяваше на поддръжниците на тази катастрофална война да настояват за продължаването ѝ и да претендират за някаква победа. Тази реторика очевидно не успя да повлияе на американските избиратели: неодобрението към тази трайно непопулярна война току-що достигна исторически връх. Може би американците никога не са изпускали от поглед един факт, крайно неудобен за войнствено настроените привърженици на конфликта: Ормузкият пролив беше отворен още преди началото на войната с Иран.