Суета вместо образование в София

Оглеждането

В началото на годината ме обхвана почти панически ужас дали ще успея да запиша детето си в училището, в което заслужава. Не ме интересуваше местоположението, в името на детското благополучие бях готова да прекосявам София от единия до другия край, само и само той да получи качествено образование! Все пак първо се огледах из кварталните, но и бях набелязала някои от т.нар. елитни училища. Разгледах сайтовете им обстойно, разговарях с директорите. Отидох на място в някои от тях. Но на думи всички са силни.

В едно от мъничките квартални училища ми направи впечатление изнесеният на видно място бял лист с резултатите от външното оценяване. Не може да не ми направи впечатление високия резултат, като се има предвид, че това е основно у-ще, явно не добре финансирано, но с явно положени усилия да е чисто и уютно. За късмет покрай мен минава директорката, нахакано й обяснявам, че съм тръгнала на проучване за най-достойното училище за моят бъдещ първокласник. Тя любезно ме покани в кабинета си и започна да изтъква достойнствата на повереното й учебно заведение.

Прочитайки мисълта ми тя ми предлага да ми покаже резултатите от матурите на седмокласниците и броят на децата, които са били приети след 7-ми клас в езикови и профилирани гимназии. Кани ме на следващия ден да отида пак, за да ми покаже тези данни черно на бяло. И наистина резултатите се оказват впечатляващи. Освен това има няколко вида спорт. Вече почти ме е спечелила, но само почти, защото всичко трябва да бъде проверено. Обстойно.

Проучването

Звъня в РИО - София град, от там почти уплашени: “О, моля ви обърнете се към пресцентъра на министерството“. Датата е 11 януари 2011 г. изпращам любезно писмо до пресцентъра на образователното министерство с молба да ми покажат резултатите от външното оценяване на учениците от 4-ти и 7-ми клас в София, по училища.

Решавам да проверя как стои въпроса и с т.нар. СИП (свободноизбираема подготовка  и ЗИП (задължително избираема подготовка), спортните занимания, разкриването и развитието на  талантите у децата - рисуване, музика и др.

В обявеното за най-елитно столично училище с неподправена гордост ми казват, че СИП и ЗИП за първокласниците е чуждия език, към който е профилирано училището. На въпроса какви спортни занимания предлагат, вече с не толкова ентусиазъм ми отговарят, че спортът е за големите, а при малките в занималнята децата се групирали по интереси. Каквото и да значи тов?

Колкото и да съм заслепена от суперлативите за въпросното учебно заведение, в което ако не живееш на пет метра от него нямаш шанс да запишеш детето си, не мога да проумея как е възможно в 21 век, когато от всички страни се алармира за заседналия начин на живот и затлъстяване сред децата, не са организирани спортни занимания за най-малките.

И в представите ми то автоматично отпада като „елитно“. Фактът, че вместо допълнителен час рисуване или български език, като СИП синът ми ще учи чужди език, затвърждава правилността на решението ми.

Докато чакам справката от МОН обръщам интернет пространството в търсене на публикувана официална информация за резултатите от външното оценяване. Уважаващи себе си училища са изнесли резултатите на своите възпитаници на сайтовете си. Много от учебните заведения в провинцията са представили тези резултати дори по паралелки. Някои от регионалните центрове по образование дори представят задълбочен анализ на проведените оценявания по училища. Това обаче не важи за РИО-София град.

Месец след като съм изпратила писмо с молба да ми бъдат изпратени резултатите, отговор няма. Обаждам се отново. От пресцентъра ме уверяват, че „колегите работят“. Много са любезни. Минава още един месец. Без отговор!

Вече ми е ясно, че справка няма да има, но ми става интересно колко точно ще ме мотаят от министерството. Отново пиша – упорито. Този път, след 2-месечното чакане, логично възникват съвсем други въпроси: Означава ли това забавяне в изготвянето на заявката ми, че данните от резултатите от външното оценяване в София не се събират и анализират по училища (съответно не се прави класация на учебните заведения по този критерий)? Кой отдел или дирекция се занимава с анализа на тези данни? Каква е причината те да не бъдат публикувани официално и още повече при изискването им, за предоставянето им да са нужни близо два месеца?

Отговорът от МОНМ

Пределно ми е ясно, че отговорът на тези въпроси ще изиска поне още месец време, но настина вярвам, че някой ще се размърда и ще си свърши работата. Звъня пак след месец.

Отново надълго и нашироко трябва да обясня какво съм искала, но отново чувам: “Колегите работят. Ще ви се обадя след малко“. И, о, чудо! Обаждането наистина се връща след едва пет минути. Разговарям с Александра Бойчева, държавен експерт в Дирекция "Връзки с обществеността и протокол" към МОНМ. Обяснява ми, че външното оценяване няма никаква стойност и по него не може да се направи класация на училищата.

Питам я за какво тогава служи въпросното външно оценяване и защо се провежда. Отговорът е кратък, но неясен: “За целите на министерството“.

Плахо питам: “Кои са тези цели?“. Г-жа Бойчева не знаела. Тогава моля да ме свържат с експерт, който да разсее митичността около външното оценяване и тук държавният експерт, оставяйки добрият тон ми отказва.

Питам защо училищата в провинцията са изнесли тези резултати, при което г-жа Бойчева ме уверява, че ще се свърже с тях и ще им каже да ги махнат! След което ми затваря телефона.

И така, както се разбра от МОНМ това е нещо като държавна тайна. Дали защото ще се види, че така наречените елитни училища, привличащи голям брой ученици, респективно финансиране, показаните резултати от външното оценяване не съответстват на претендираното ниво.

Изводът

На есен моето дете ще бъде първи клас в нашето квартално, никому неизвестно, но уникално училище.

Родителите ще събираме пари за ремонта на физкултурния салон, децата ще бъдат специално инструктирани да пазят залата с детските лаптопи и да ценят и малкото, с което разполага училищната база.

Там директорката познава всяко дете и всяко дете я познава и поздравява. И съм убедена, че именно от това училище детето ми ще спечели много повече далеч от суетата на пренаселените „елитните“ софийски училища.

И може би след години ще бъде едно от тези деца, които са постъпили в езикова гимназия без подготвителни частни уроци, като други от нашето малко квартално училище.