И ромите го могат. Миро Доктора - най-добрият студент по медицина

Снимка: Личен архив

6 / 7

Той живее на края на града. Столичният квартал "Христо Ботев" е неговият дом. Когото и да попиташ в ромския квартал, ще ти каже, че познава Миро Доктора – така го наричат, защото е тяхна гордост.

Бъдещ лекар от ромски произход

Мирослав Ангелов е изключение от стереотипните представи за манталитета на ромското общество. Той е амбициозен млад мъж, който следва най-хуманната специалност – медицината.
Зад гърба си вече има едно завършено образование в медицинския колеж „Йорданка Филаретова“, а след това е работил като лаборант в клиничната лаборатория на болница „Токуда“.

Но амбициите му не спират дотук. Детската му мечта е да стане лекар. Затова един ден решава и отива с мечтите си при проф. д-р Ивайло Търнев, началник на Неврологичната клиника към УМБАЛ „Александровска“, който води подготвителните курсове по медицина за кандидат-студенти от ромски произход. Казва му, че иска да се занимава с медицина. Въпреки че няколко от занятията вече са минали и Миро е пропуснал доста материал, проф. д-р Търнев вижда ентусиазма на момчето и го приема в групата.

На кандидатстудентските изпити Миро получава отлични оценки и е приет в медицинските университети в София, Плевен и Варна.

За избора на медицинската специалност

Оттогава са изминали пет години, а Миро продължава да се развива със същата амбиция. На въпрос защо избира да се занимава с тази специалност, той без да се двоуми, отговаря, че това не е само детска мечта. Има си негова философия за избора на професия: „Медицина не можеш да учиш, ако ти самият не усещаш, че си роден, за да помагаш на хората, няма как да се случи. Ако не си всеотдаен.“

Младият мъж е твърдо решен да специализира кардиология. Сърдечни заболявания са причината той да загуби и двамата си родители, още докато е бил в ученическа възраст. Остава самичък с баба си, която поема ролята и на майка, и на баща.

„Несгодите не са го сломили, не са го озлобили, не са го отчаяли, не са го примирили. Напротив. Те са го мотивирали, стимулирали той да продължи да се развива възходящо. И това, което бих искал да изтъкна, е не само личният успех – той е безспорен. Но и това, че той е роден общественик, милее за ромските здравни проблеми“, споделя дългогодишните си впечатления проф. д-р Ивайло Търнев.

Наградата за най-добър студент по медицина от ромски произход

Среден успех от следването досега : Отличен 5.67. И то по медицина.

Миро получава специалната грамота на организирано от Институт „Отворено общество“ събитие за най-инициативен студент от ромски произход, който не само се развива успешно, но и активно участва в кампании за подобряване на здравния статут на ромското общество в България. Освен тази грамота, той получава и наградата на проф. д-р Ивайло Търнев за най-добър студент на 2012-та година. Тя се учредява за втора поредна година, като първата година на Миро не му достигат едва няколко стотни. През 2011-та наградата получава Мануела Сандова – чаровна ромка от Медицинския университет в Плевен.

„Зад тази награда се крият много жертви и усилия. Много лично време. Коства ми и много лично време – все неща, които за всеки млад човек са важни, но които ми се налага да пренебрегвам, за да стигна дотук. Но ще продължавам в същия дух. Всъщност аз вярвам, че ще успея, защото всеки положен труд се възнаграждава по някакъв начин. И когато човек се стреми упорито към тези неща, в един момент ще ги постигне“, разказва бъдещият кардиолог.

Да бъдеш ром или „циганин“ е въпрос на избор

„Не се чувствам различен. Хората ме възприемат такъв, какъвто съм. Не ме възприемат по това как съм облечен, как говоря, как изглеждам. Възприемат ме заради личностните ми качества. Така че аз не се чувствам различен или дискриминиран по някакъв начин“, казва Миро.

Той и колежката му Мануела са амбициозни представители на ромското общество, които са точно толкова българи, колкото и всички останали граждани на страната, споделят те. Не остават пасивни спрямо съдбата на хората от техния етнос. Често дават идеи за по-успешното интегриране на ромската общност.

На въпрос как ще стане това и двамата се обединяват от мнението, че образованието е съществена част и предпоставка към добрата интеграция.

„Може би мисленето трябва да се промени на самите роми и това мислене да се хване още в началните етапи на образованието на децата. Ако децата израснат в една среда, в която са заобиколени от мотивирани други такива, ще имат един по-друг мироглед за света около себе си“, разсъждава отличничката Мануела.

Клишираното българско мислене

Ще променим ли мнението си за ромите, си задават въпроса не чак толкова много хора, защото повечето вече са убедени в обратното. И все пак това не важи за всички.

„Съществува стигма за ромското общество, но е въпрос на примери като тези младежи, въпрос е на общуване между различните групи, за да се стигне до едно пълно единство. Много рядко виждаме в една зала посланици, министри, студенти, професори заедно за една кауза и аз мисля, че чрез такива събития стигмата ще бъде превъзмогната.“, споделя въодушевено заместник-министърът на здравеопазването Десислава Димитрова, която беше специален гост на събитието по случай награждаването на най-успешните ромски студенти.

Според проф. д-р Ивайло Търнев българското съзнание трябва да се „събуди“. Българинът възприема ромите по един и същи начин. Те си остават цигани. Но в тази общност има много образовани хора, с високо социално положение и култура. Има и необразовани и толкова бедни, че не оцеляват физически. „За негативния имидж на ромите вина имат донякъде и медиите. Те разказват за лошите примери, а добрите примери – те остават някъде неразказани и непоказани в пространството“, открито сподели професорът по неврология. А за самия него те са по-мили, по-откровени и много по-емоционални от българите.

Бъдещето

И докато всички дискутират колко лош е имиджът на ромите в България и дали може да се подобри, Миро прави плановете си за бъдещето. Непрекъснато отритвани и поругавани като малцинство в България, той напук иска да се развива именно тук, защото е българин и България е негова родина: „Не е тайна, че всички отлитат и заминават в чужбина да търсят своята реализация. Но аз искам да покажа, че един млад човек може да се реализира дори и в трудните условия тук въпреки лошата ни здравна система. Искам да покажа, че аз мога да работя в България, да се развивам в България, тук е семейството ми, корените ми, приятелите. Тук е моята общност.“ , не спира с ентусиазма си бъдещият кардиолог.