Село Влахи - двама постоянни жители и две църкви

Едва ли има днес селище в България, в което църквите да са толкова, колкото са и постоянните им сегашни жители. В пиринското село Влахи в община Кресна 80-годишната Кирилка Димитрова е един от двамата постоянни жители, които са местни хора и никога не са напускали родната земя. Другият кореняк е Димитър Лъджов - с няколко месеца по-млад от баба Кира и като нея, откакто се е родил, само във Влахи е живял.

Два са и православните храмове във Влахи. Единият - "Рождество на Пресвета Богородица" е от 1757 г. и е най-старият в общината, а другият - "Свети Пророк Илия" от 1844 г., е най-големият в района на Кресна.

Баба Кира се радва много, че двата храма се поддържат през последните години. Тя e "задължила" Димитър Филипов - един от новозаселилите се във Влахи представители на екофондация, създал тук и свое "Училище за природа", да бие камбаната на голямата селска черква в неделя и на всеки празник. И Митко, който освен като доброволец природозащитник сам се определя и като доброволец клисар, се е научил как да го прави.

Във Влахи се намира най-старата църква в целия район

Преди много години Влахи е било общинско средище, разказва архиерейският наместник в Кресна отец Георги Танчев, който има голям принос със своята настоятелност и последователност да възкръснат за нов живот и двата храма в селото. След като тук се намира най-старата църква в целия район, това означава, че и селището е от най-старите, продължава свещеникът.

Пастири, номади от Влашко, минавайки са харесали климата, мястото и всичко наоколо и са останали. Така са основали това село, което особено през 18-19 век е било многолюдно. В една от махалите е имало стар манастир "Свети Петър и Павел", дюкяните в селото преди време са били 86. Много сериозен живот е кипял. От Влахи са излезли доста знаменити личности, не пропуска да отбележи отец Георги. Сред тях е войводата Яне Сандански, чиято къща е в махала Шемето. Тук е роден и Герасим Тодоров - основоположник на горянското движение, първата съпротива срещу комунистическия режим в България. Много са още будните хора, родени във Влахи.

Сега в долния край на Влахи, на полянка до реката слънцето блести в кръста над новия покрив на църквата "Рождество на Света Богородица". На територията на община Кресна е най-старата църква, която е строена през далечната 1757 година и е от Паисиево време, разказва свещеникът. За това говори и самата архитектура - църквата е вкопана в земята. Освен това се състои от две помещения, характерни за този период. По-навътре е помещението на верните, а отвън - помещението за оглашените, на просвещаващите се, обяснява духовникът.

Лошо е било състоянието на църквата до неотдавна. Покривът паднал преди три-четири години. "Това амбицира местни бизнесмени, общинската власт, църковната власт в наше лице и Светата Митрополия, и всичките с общи усилия съградихме отново църквата", разказва отец Георги. Стените, подът, изграден от воденични камъни, са такива, каквито са били в далечните години. Има запазени стенописи от 17 век. Малка част са запазени и се намират под варовата мазилка и чакаме благоприятни условия, средства и срециалисти, които да се погрижат, да възстановят това, което е останало", обяснява духовникът.

Местното население е изчезнало - само неколцина са постоянно живеещите в село Влахи. Така че на тях не може да се разчита за средства. Но при добри съмишленици и сътрудници не е трудно да се съберат, отбелязва духовникът. Дори и хора, които не са от този край се отзовали и само за три-четири месеца църквата била ремонтирана и от тогава е в благолепен вид.

Сега вече има и нова традиция в селото - заедно с храмовия празник на 20 юли в чест на Свети Порок Илия се утвърждава вече и нов празник, на 8 септември, в чест на Света Богородица, чието име носи старата обител. Църквата възкръсна за нов живот благодарение на усилията и вярата на хората, с радост отбелязва отец Георги. Колко стъпки и човешки крака са гладили воденичните камъни по пода на старата черква, колко молитви са звучали през вековете, едва ли някой би могъл да каже. Но важното е, че и днешните вярващи не оставят това огнище на вярата да угасне и се грижат за неговото достолепие и да има живот в тази старина, будеща огъня на българския дух.

Със същото вдъхновение отец Георги разказва и за другата черква в центъра на Влахи - най-голямата в общината. Нарича се "Свети пророк Илия". Строена е през 1844 г. След това е запалвана три пъти, но будното, вярващо население на село Влахи е успявало отново да въздигне този храм. Последното опожаряване е през 1912 г., реди историята днешният архиерейски наместник на Кресна. Само за няколко месеца в същата година хората са издигнали църквата в този й вид. Великолепният иконостас също датира от 1912 г. На входа даже има и плоча - преди две години чествахме стогодишния юбилей от това събитие. Беше много тържествено".

Пет-шест са днешните жители на село Влахи. Но заедно с представители на екосдружения и животновъдите, които отглеждат в района освен традиционни и някои редки и застрашени от изчезване породи - каракачански овце, коне и кучета, калоферски и местни дългокосмести кози. Влахи оживява в събота и неделя, когато в бащините домове идват синове, дъщери и внуци от градовете.

Най-многолюдно е по време на църковните празници - и край малката църква, и край голямата се правят курбани, хората се нареждат край фамилни и общоселски трапези, звучат красивите пирински песни, на поляните се извиват хора, както някога.

(БТА)