Топлина и храна – по-ценни от златото за бездомните

За хората, които нощуват в кризисните центрове за бездомни в София, дните преди или след Коледа нямат никакво значение. За тях всеки ден е същият като предишия. Най-честите въпроси, кънтящи в мислите на тези българи са - какво ще ям? И къде ще спя?

Всеки има своя път до тук. Някои са останали без дом след семейни проблеми, други никога не са имали такъв, а трети са били жертва на измамници или лоши обстоятелства. Тук обаче всички са равни.

Здравко е едва 19-годишен, но вече има тежка съдба. Майка му е починала преди месеци, а до скоро не бил виждал баща си повече от 12 години. Когато майка му си отишла, баща му се обадил и обещал на Здравко да го вземе в Холандия. По-късно, обаче, следва позвъняване по телефона. "Като ми се обади след 5-6 дена ми каза, че няма да има квартира, няма да е възможно да ме вземе", казва Здравко пред bTV.

И така единственият възможен вариант за подслон остава един от софийските кризисни центрове. Тук Здравко казва, че е хубаво. Хубаво е, че има топло легло, топла храна и хора, с които да си говориш. Хора, които споделят твоята съдба. Ако искаш можеш да говориш с тях – ако не искаш - не. Те могат да ти станат приятели – могат и да не бъдат. Тук няма обещания, защото всеки ден е последен и първи. Ако има място в днешния списък – оставаш. Ако няма – до утре.

Вечерта на Стефановден за тези хора има по-специална вечеря и музикална програма. Всичко това е дело на дарители от цялата страна. Стефан Чолаков е един от добротворците. Той е ресторантьорът, който вместо да хвърля останалата храна, я оставя в хладилни витрини за нуждаещите се.

Този път на своя имен ден, Стефан решава да празнува заедно с непознатите хора. "Истината е, че така го почувствах, аз съм на 40 години и съм празувал много стефанови дни с приятели, а този път реших да го празнувам с хора, които не познавам, които имат нужда от храната, която щях да платя така или иначе някъде", казва той.

Директорката на центъра обяснява, че по празници е винаги така. Има добри хора, коит помагат. През другите дни хората, които намират временен подслон в центъра отново получават храна - вечеря и сутрин топла закуска.

Едни се надяват на доброто у хората. Таир обаче се надява на Господ. Той е с рани по главата след побой, но вярата му е непоклатима. Няма дом, няма храна за себе си, но ги храни. И на хората подава ръка: "Видях днеска една баба в рейса, тя не можеше да слезе и аз й помогнах, викам "Бабо, бабо, да ти помогна". Защото Господ ме е създал за това, да помагам", разказва Таир.

И въпреки че няма дом, той е щастлив. Казва, че бездомният човек се радва на малките неща в живота – топла супа, легло и на това, че сутрин се буди. "Тогава знам, че Господ ми е приготвил нещо ново".