Домът на Райна Княгиня с украса – чушки се сушат, гащи се веят

Сухи чушки и прани гащи красят рушащия се дом на Райна Княгиня независимо от факта, че от години общината, която е собственик, обещава да го превърне в музей и да го реставрира.

Цялата сграда е прорязана от големи пукнатини, а в нея от 2002 г. до днес са настанени ромски семейства по програма за жилищно подпомагане на крайно нуждаещи се, пише "Монитор".

"Проблемът ще бъде решен най-късно в първата половина на 2017 г.", каза зам.-кметът на Столична община Тодор Чобанов. По думите му в началото на септември предстои да се срещне с кмета на община Панагюрище Никола Белишки, за да обсъдят общи ремонтни дейности по сградата. Работи се и по това на живеещите в нея да бъде намерено ново жилище. Очаква се домът на революционерката да бъде обявен за музей. По думите му от Министерството на културата го уверяват, че процедурата е напреднала.

"Не е вярно, че общината нехае за къщата. Запознати сме с казуса и повече от година се точи процедурата по обявяване на къщата за музей”, категоричен бе Чобанов. Кметът на район "Сердика", в който се намира сградата, инж. Тодор Кръстев пък обясни, че последно преди месец е извършена проверка на сградата и според него вредите по нея не са кой знае колко опасни.

Арх. Влади Калинов, който ръководи дирекция “Контрол по строителството” към Столична община, заяви, че се предвижда поправка на фасадата и покрива. По думите му не предстои кой знае каква работа по къщата, но ремонтът щял да започне веднага след като кметът на района намери нов дом за ромите.

"Няма нищо особено в къщата в архитектурно отношение. Единствената й ценност е, че тази дама е живяла там", коментира още той.

"Важното е, че си имат чушленца и прани гащи върху паметника. А че хората не знаят коя е Райна Княгиня, няма значение", казва един от съседите на ромските семейства. Според него общината не се интересува от казуса. Събират отпадъци, горят ги или блъскат по цял ден железа. Те не поддържат къщата, тя се руши, разказва той, но не иска да се представи от страх.

"Ако са щели да го правят, нямало е да чакат да рухне", казва Петър, друг съсед, който живее там от дете. Той жалее за времето, когато къщата била музей. По думите му това било още много преди да се нанесат ромските семейства. Първо била разграбена, а две години след това и населена.