Хора, улици... гробища. Накъде и как ще се развива София?

Общият устройствен план обединява градоустройствените инструменти, които определят и насочват развитието на средата и има значителен ефект върху качеството на живот, икономическата активност, мобилността, екологичното състояние, използването на ресурсите и много други аспекти от градския живот.

10 години след приемането и повече от 20 години след началото на работата по действащия план социалната, политическа, икономическа и технологична трансформации налагат преосмислянето и осъвременяването на установени практики, свързани с планирането на средата и процесите, протичащи в нея.

За управлението на града днес е важно включването на много повече заинтересовани страни в диалог, а информацията и технологиите, с които разполагаме, добавят нови възможности към процеса на вземането на информирани решения.

В рамките на широк обществен форум бяха дискутирани възможностите за изменение на Общия устройствен план (ОУП) на Столична община.

"Начинът, по който стартирахме работата по изменението на този план сме тръгнали с една тема, която смело нарекохме Визия за София в един по-далечен хоризонт - 2050 година. Това ангажира много експерти и млади хора, възъличайки огромен брой хора, които не изразяват еднозначни мнения", заяви главният архитект на столицата Здравко Здравков.

По думите му част от проблемите са свързани с развитието на наземния транспорт, а предстоят и промени в трасето на "Метрополитен", което въвлича цялата схема с градския транспорт.

Проблемите свързани с гробищните паркове, проблеми с основната улична мрежа и други трябва да бъдат внимтелно разгледани.

"Предстои доста тежка задача и съм убеден, че този консервативен инструмент наречен общ устройствен план трябва да бъде променен, но точно там където има наличие за необходимост. Един план, който работи и не дава възмжности да бъде претоварван е добър план. Как ще бъде променен, ще покаже бъдещата ни работа".

Лилия Христова, която е обществен посредник на Столичната община заяви, че тази тема е изключително многоаспектна.

"Всекидневието на софиянци едва ли е ангажирано с устройствения план на града, а по-скоро с този в техния квартал и сграда. Затова такива дискусии трябва да се проведат на места, отдалечени от центъра на София, за да бъдат привлечени хора в разговора от 32-те кметства на терторията на общината. Всички те имат право на информация за процеса на тези изменения. Много е важно тя да бъде представена на разбираем за общността език", обясни тя.

Според нея друга добра форма е провеждането на целенасочени и тематични изследвания с участието на различни заинтересовани страни, а специфичната дейност на устройственото планиране е доста малка част от работата на експертите в Общината.

По предоставената от нея статитстика, много малък процент от жалбите са свързани с устройствено планиране. През 2014 година от 185 жалби, 25 са свързани с ОУП. През 2015 година те са 20 от 205, през 2016 година - 33 от 224 , през 2017 г. 32 от 170. Изненадващо за миналата година техния брой е 112 от 232 – почти половината.

И допълни: "Въпреки провеждането на обществените обсъждания често хората остават с усещане с непрозрачност и липса на обратна връзка. С цел да привлечем обществеността във взимането на решение ще приемем нова наредба за обществени консултации и обсъждания".

По думите ѝ дори при стриктното спазване на изискванията може да се подори конфликт, а противопоставянето е естествнео явление. "Конфликтът е носител на енергия и основа на промяната. Енергията трябва да се използва за неговото преодоляване. За бъдещия облик на София и изменението на устройствения план ще възникнат спорове. Затова ще поставим знак на равенство между организаторите и обществените страни".

Тя уточни, че фокусът трябва да бъде върху общите интереси, а не в различните позиции.

Анализаторът Първан Симеонов пък заяви, че постигането на консенсус при изменението на ОУП е сложна работа.

"Аз съм скептичен. Не може да се надяваме на консенсус, трябва да се надяваме на силно авторство, силна отговорност", обяви той.