Синът ми ме бие, но аз го обичам!

Зачестяват оплакванията в Бюрото за работа с хора, жертви на домашно насилие в Пловдив. Основните сигнали са от жени на средна възраст. Не липсват обаче и такива на млади и по-възрастни дами.

Най-честите оплаквания са за насилие от съпруг над съпруга вследствие на алкохолна зависимост или ревност. Не са малко случаите, когато роднини тероризират близки заради имуществени спорове, често освен психически тормоз се прибягва и до физическа саморазправа.

"За съжаление много от жертвите не смеят да споделят проблемите си, така не може да им се помогне“, отбеляза координаторът на Бюрото за работа с хора, пострадали от домашно насилие Рада Еленкова.

Специалистите предлагат консултации, но те не могат да бъдат извършвани по телефона, с пострадалия трябва да се говори очи в очи. Еленкова призова пострадалите да посещават Бюрото, за да може да им бъде помогнато.

"Има раздвижване и разчупване на срама и страха, да не им бъде отмъстено, ако споделят проблемите си, но по въпроса трябва да се работи още много с тези хора“, казаха консултанти, които работят с жертви.

С кореспондента ни в Града под тепетата се свърза Милка М. 67-годишната дама дойде на срещата с посинено лице. Разплакана, тя сподели, че цял живот е тероризирана. Първо я биел съпругът й. Когато той починал, с юмруци по главата започнал да я налага синът й.

Поводът – Милка, която има завидно количество имоти по главната на Пловдив, не желае да ги припише само на сина си, а иска да остави половината на дъщеря си.

Не смее да разкрие самоличността си, защото синът й е уважаван в града инженер.

"Затова търпя побоищата му – за да не го срамя пред хората. Пред тях е мил и усмихнат, като се прибере вкъщи, става звяр. Той бие и жена си, и детето си. Цял живот е гледал как баща му се напива и ме малтретира, друго какво можеше да стане от него“, споделя през сълзи жената.

Тя обаче категорично отказва всякаква помощ. От криворазбрано достойнство и от страх, че ще посрами детето си.

"Потърсих ви, за да пишете, отправям призив към всички малтретирани. Още докато са млади, да бягат и да се развеждат. Аз не успях. Чаках вечер порцията си бой, за да си легна. И сега е така, почти всеки ден. Но младите са по-смели. Да се махат от насилниците и да изградят живота си наново“, с болка говори Милка.