22-ма германци населиха изоставено българско село

Снимка: Reuters

1 / 8

Сред тях са самозван шаман, открил лечебната сила на билките, след като получил видения, докато лежал болен; бивш консултант на американския електронен гигант Ай Би Ем, зарязал презентациите на Пауър-Пойнт, за да пътува из Африка; и художник от Люксембург, който е и квалифициран водопроводчик.

Те пристигнали през май в едно от многото изоставени села в страната, която хиляди българи напускат и мигрират към по-богати части на Европа, отбелязва Ройтерс.

Преди да дойдат в Одринци, в селото живеели само пет души.

Спокойствието тук се нрави на Щефан Гумбрих, консултантът с коса на конска опашка, който е напуснал работата си през 2013 г., както и приятелката си.

Той се опитва "да даде малко почивка на мозъка си от вечното препускане", докато дои кози в съседно помещение.

Групата се оформила в Германия, където 57-годишният Юрген Хумес от Мьонхенгладбах, преквалифицирал се от дърводелец в шаман, си спечелил популярност чрез лекуване със спиритични сеанси, медитиране, билки и минерали.

Тези, които приели идеята му, продали всичката си собственост, обединили парите си и заедно с някои свои последователи се заселили първо в бивш хостел (пансион) за младежи в Шварцвалд. Но животът в Германия им се видял твърде ограничителен и те заминали за африканската страна Того през 2007 г. Там построили болница, обучавали сираци, лекували местните хора с билки и природни цярове.

След като дали на Африка всичко, което могли, и след като мнозина от тях били налегнати от тропически болести, цялата група решила отново да се премести.

Именно Хумес избрал Одринци, докато медитирал върху карта по интернет. Те купили няколко изоставени къщи в селото - полупорутени от дъждовете и липсата на поддръжка през годините. Ройтерс привежда и статистика, според която броят на селата с население под пет души у нас е нараснал през 2014 г. на 268 срещу 184 преди 10 г. За същия период населението на България е намаляло от 7,8 млн. на 7,2 млн.

"В тези стари къщи няма електричество и ние смятаме да запазим това положение. Искаме да живеем колкото е възможно по-близо до природата", казва Надин Мухерджи, 37-годишна бивша медсестра.

Засега само една стая в къщата е годна за обитаване и там са настанили майка с дете. Останалите спят на палатки. Денят им започва с медитиране. Пекат хляб веднъж на два дни и купуват зеленчуци от местните селски стопани.

Сега, в горещите августовски дни, голи до кръста, те работят здраво, за да постегнат къщите за зимата.
Покривите трябва да бъдат поправени, да се поставят двойни стъкла за прозорци, да се почистят разкаляните стари кладенци.

Имат планове да подготвят някои къщи за прием на гости, да построят подходящ обор за козите, да си направят мандра и "къща на светлината" за медитиране.

Цялата група сега изучава български и е във възторг от местното гостоприемство.

Казват, че не им липсват нито хубави къщи, нито хотели, нито ресторанти. Смятат, че българското вино е достатъчно добро, за да замести онова, на което са свикнали.

А и местните хора явно са доволни, че имат нови комшии. "Тези хора са чудесни. Те не знаят български, но са много мили", казва един от съседите им - 57-годишният Владимир Файталов, цитиран от Ройтерс.