Съкровището на цар Шишман скрито в пещера в Кайлъка

Цялата от чисто злато и пълна догоре с жълтици, колесницата на цар Иван Шишман призрачно се появява в пещера в Кайлъка, пише "24 часа".

“Според османските хроники Шишман е обезглавен на 3 юни 1395 г., в деня, когато Баязид I влиза в Никопол, столица на Втората българска държава в продължение на 2 г.”, лаконичен е Мартин Дяков, археолог в плевенския музей. Понеже няма данни за екзекуцията, нито къде е погребан царят, народната мълва удължава живота му. В годините на робството се говорело, че оцелял по чудо, Иван Шишман хванал черен път, криволичещ 50-ина километра между селата, минал покрай Плевен и намерил убежище в манастира “Свети Георги”, потулен на 6 км навътре в Кайлъшкия каньон.

Толкова бил отчаян, че след 2 седмици напуснал живота по собствена воля. Говорело се, че последният български владетел се е заклал с уред, направен от пружина и 2 ножа. Притиснал се към пружината и остриетата го проболи едновременно. След смъртта болярите, които го придружавали, положили тялото му в царската кола. Вътре наредили златото от хазната, покрили всичко с меча кожа и го спуснали в подземие в Кайлъшката долина.

Мястото на заравянето било описано със загадъчни знаци. Слуховете притуряли, че калугерите, известени за тайното погребение, дали обет за мълчание. Предупредили ги, че царското злато трябва да дочака освобождението на България.”

Това пише акад. Юрдан Трифонов в “История на Плевен”.

Преди 20-ина години археолози правили сондажи на терена, където по твърдения на летописци се е намирал манастирът “Свети Георги”. Стигнали до малко на брой и силно раздробена антична и средновековна керамика. “Няма сигурни доказателства, че манастирът е съществувал. И да го е имало, следите са изчезнали”, смята днес археологът Мартин Дяков.

За шест века в Кайлъшките пещери не е намерено злато, но от надупчения карст излизат безброй следи от живот. Преди хилядолетия първите хора се настанили в Голямата пещера. За да направят по-уютно жилището си, древните измазвали пода с глина, а стените украсявали с растения. При разкопките там археолозите попаднали на дълбоки и плитки паници, нашарени в червено, черно и сиво, а отвън излъскани и изрисувани с графити.