Бежанците осеяха Странджа с гащи и шалвари

Вървиш през гората и изведнъж замръзваш. Някой си оставил шалварите, друг- чорапите, трети - фланела или дънки. Няколко метра по-нататък - черен чувал, следват пасти за зъби, празни бутилки от турска минерална вода, опаковки от лекарства, памперси, дори... сутиен. Има и долни гащи!

Такава е в момента гледката в Странджа планина. Автори на деянието са бежанците. Те спят в чували, които после изоставят, пият вода, а бутилките хвърлят из шумата, навали ли ги дъждът - събличат мокрите дрехи и ги оставят "за спомен" по горските пътеки, пише в. "Труд".

Един от биваците им - до село Ново Паничарево, близо до пътя Бургас - Малко Търново, показва ясно, че съвсем скоро хора са пренощували тук. Били са поне 20 души. На отсрещната страна на гората някой по-съвестен е събрал отпадъците в чували. За такава уборка обаче не се е сетил никой друг. Пък и да се сети - сред буките няма как да мине камион и да извози изхвърленото.

"Цяла Странджа е залята с боклуците им, потресаващо е", негодуват ловци, горски и местни хора. Наистина на много места почти девствената планина е осквернена, заприличала е даже не на склад за вторични суровини, а на грозно сметище.

А "магистралите", които сами си проправят бежанци, за да влязат нелегално у нас, са през най-красивите места и села в планината.

Тези нелегални "пътища" са поне седем - като се започне от първата - местността Бърдцето край Сливарово, мине се през хълма на село Бръшлян, обявено за архитектурен паметник заради великолепните си къщи, и се стигне до следващите: край село Белеврен, Вършило и Зидарово, уникални с красотата на природата там, Осман баир, близо до село Голямо Буково, и село Близнак - най-предпочитаната дестинация от мигрантите в момента. "Магистрала" минава и през морските курортни селища Резово и Синеморец. Там бежанците минават с лодки и после пеша.

Жителите на скътаните в сърцето на Странджа села първоначално се разтапяха от милост към бежанците. Сега ги е страх и всяка вечер здраво залостват вратите си. В Голямо Буково, ако не друго, поне са обръгнали на страх. Там живее съселянинът им Николай Гьоргов, който преди години уби двама души и яде от вътрешностите им. После, след като стана известен като Канибала на Странджа, полежа в затвора в Ловеч, но заради диагнозата му "шизофрения" го върнаха обратно в селото. То подписки се писаха, то плашеха с бунт местните, но никой не ги чу. Благодарение на страха си от Николай, който сега редовно си пие хапчетата и се е кротнал, всички голямобуковци си сложиха решетки, железни врати и огради.

Страх, страх, ама пак милостта надделява. Кметицата на село Вършило Недялка Добрева преди време разказа как сирийче се загубило през нощта в гората. Изостанало от групата и надуло гайдата. Като се деряло от рев, стигнало до селото. Майка му и баща му също се появили и всичко приключило с щастлив край. След това пък двама сирийци със счупени ръка и крак от падане в дере също потърсили помощ и разбиране от вършиловци.

В тази част на Странджа бежанците се появяват на разклона на селата Габър и Вършило. "Истински Туин Пийкс. Дори самите те се затрудняват да кажат откъде са минали, за да се появят точно тук", разказват граничарите.

Хората в Странджа се ядосват, че природата им е засипана с боклуци. Най-много ги е яд ловците. Не могат спокойно да отидат на пусия. Тръгнат за глигани, а вместо това - натъкнат се на група бежанци. Такъв беше случаят със заловените от генерал Илия Илиев 30 афганистанци на Осман баир, както и с хванатите от кмета на Малко Търново Илиян Янчев мигранти близо до село Евренозово.

"Заради бежанците искаме да ни удължат ловния сезон. Не само засипват с огризките си, но ни пречат да ловуваме спокойно, дефакто прогонват глиганите", редят авджиите. В гората има вълци, чакали и лисици. Наскоро ловна дружинка уби четири вълка и отърва овчарите на село Близнак от хищниците. Бежанците обаче не ги плашат ни вълци, ни глигани, ни чакали.

"Като стоят два дни в гората и никой не ги взема, мигрантите излизат по селата, защото са гладни. Тръгват насам с минерална вода, два-три редбула и хашиш, който дъвчат. Всичко това, за да имат енергия да вървят дълго”, разказват горски служители.