Лекар за война се стяга! Как се изражда бебе на свещи

През 25-годишната си лекарска практика общопрактикуващият лекар д-р Снежана Бакърова е израждала бебе на свещи и на поляна, яздила е кон, за да стигне до пациент в критично състояние. Причината за интересните й условия на работа е, че тя е единственият лекар за 32 населени места в Смолянска област.

Историята й е нагледен пример за липсата на лекари в България. В излязла наскоро класация страната ни се нарежда на 31-во от общо 35 места по достъп до здравна грижа в Европа.

Д-р Бакърова работи седем дни в седмицата, от сутрин до вечер. Често се отзовава и на спешни повиквания, дори през нощта.

"Сблъскваме се с всякакви ситуации - ежедневно има спешни, неотложни състояния. Няма как да си изберем пациентите. Тук каквото се случи като болест, ние трябва да отговорим на изискванията на пациентите", коментира тя пред bTV.

Един от най-признателните й пациенти е Снежана Делчева. Преди 17 години в малките часове д-р Бакърджиева изражда сина й у дома, защото пътят до Смолян е труднопроходим.

Пациентката разказва, че мъжът й отишъл до къщата на д-р Бакърова в 2 часа през нощта, а тя веднага се отзовала. Днес екстремната ситуация звучи като шега. Нищо, че тогава дори токът угаснал.

"Ако кажа, че съм била спокойна, ще излъжа", коментира д-р Бакърова. Разказва, че се наложило да сложи обикновена щипка на пъпната връв.

Пред кабинета на докторката винаги има пациенти, а още стотици я чакат в съседните села. Проблемите възникват още по пътя до тях, защото са много трудно проходими, особено при зимни условия.

Така и работата я принуждава за първи път да се качи на кон. При спешно повикване от пациент, тя тръгва с колата си към едно от смолянските села. В един момент обаче пътят свършва и я оставя пред горска пътека.

"Трябваше да ходя или половин час пеш до селото, или с кон, както ме беше посрещнал сина на пациента. Нямах избор и за първи път през живота си яздих кон. Така стигнах до тежко болния", споделя тя.

Често в селата родопската лекарка приема пациенти в импровизирани кабинети. Освен в тях обаче, тя е вършила работата си и на доста по-нестандартни места.

"Това е един от моите случаи в практиката, който никога няма да забравя. Случи се на 8 май, 2002 г. Наложи се да водя израждане на една поляна и до последно не се знаеше какъв ще бъде изходът”, разказва Бакърова.

Тогава тя транспортирала жена в напреднала бременност към болницата в Смолян. Раждането обаче започнало още в колата.

"В един момент жената каза: "Не мога, докторке, започвам!". Отбихме и раждането започна. В такъв момент нямаш време да мислиш дали се страхуваш. Трябва да действаш по адекватен начин", коментира родопската докторка.

Разказва, че винаги си спомня за случая, когато минава покрай мястото. По онова време дори не е могла да се обади по телефона, защото все още нямало обхват.

Д-р Бакърова споделя, че не лесно да практикува в район, който е толкова труднодостъпен. Работата на лекаря на село се различава от тази колегите му в града, смята тя.

Определя дейността си като война на предния фронт. Въпреки това "ако можех да върна времето назад, пак бих избрала да бъда лекар", допълва родопската лекарка.

По думите й всичките й усилия, хвърлени през годините, са си стрували. "Понякога ти стига да видиш усмивката и признателността на човек, който оценява това, което правиш. Това е малка награда да продължиш напред", смята д-р Снежана Бакърова.