Видин, Хасково, Кърджали – корумпираните общини през 2015

Общините Кърджали, Видин, Варна и Хасково са на дъното на класацията по индекса на местната система за почтеност за 2015 г., изготвен от Асоциация "Прозрачност без граници". В тези общини няма изграден регистър за обществени поръчки, липсва местен омбудсман в Хасково, Видин и Варна, липсва активна дейност на областните съвети за противодействие на корупцията.

В общините, които са на дъното на тази класация, не е изградена и не функционира имунната система срещу корупцията, коментира Калин Славов. Затова от асоциацията ще предложат наръчник с добри практики и стандарти на срещи с местните власти в тези градове.

В челните места според индекса на местната система за почтеност са София, Бургас, Стара Загора, Русе и Габрово.

Индексът обхваща 27-те общини - областни центрове на територията на страната. Той се основава на модела на националната система за почтеност и включва основните управленски институции, ангажирани с противодействието на корупцията на ниво "местна власт". Проучването ще се прави всяка година.

От асоциацията обърнаха внимание на т. нар. анонимни общински съвети, тоест, че при някои общини, като Кърджали и Благоевград, никъде не може да се намери информация за общинските съветници, освен трите им имена.

"Възможно ли е в град като Кърджали например местната общност да не познава общинските си избраници, това означава, че е разкъсана връзката между избиратели и изборни позиции", посочи Славов. В община Бургас обаче всеки съветник е представен на официалния сайт не само с имената си, а и с приоритетите, предложенията си и изобщо с цялостната си дейност.

"Липсва разбирането за етичен кодекс в работата на Общинския съвет, има един случай - в Перник, където е приет етичен кодекс на общинския съветник", обясни Катя Христова от асоциацията, цитирана от БТА.

Често решения на общинските съвети се оказват незаконосъобразни и съответно са връщани от областните управители.

Само в една пета от изследваните общини съветниците имат съществен принос при обсъждане на годишния общински бюджет, контролът върху изпълнението на решенията на Общинския съвет е чисто формален в повече от половината изследвани общини, освен това липсва публична информация за резултат от контрола върху управлението на общинската собственост и общинските фирми.

Организирането на приемни и редовни контакти с гражданите не е устойчива практика за две трети от общините, само в една община - Плевен, има изграден обществен съвет към Общинския съвет с широко гражданско представителство.

Само шест от кметовете от предходния мандат са обявили управленска програма в началото на мандата си, само една трета от кметовете поддържат стандарт на публична отчетност за изпълняване на своите програми.
Около половината от кметовете поддържат стандарт за публична отчетност за това какви проекти се изпълняват от общината, какви са резултатите от тях.

Актуални данни за изпълнение на общинския бюджет поддържат по-малко от половината от кметските екипи.
Кметовете трудно поддържат инструменти за обратна връзка с гражданите. Етични правила за дейността на кметския екип са налични в по-малко от една пета от общините.

Близо половината общински администрации в областните градове нямат готовност да предоставят услуги по електронен път. Едва една трета предоставят възможност за плащане на данъци и такси по електронен път.
По-малко от една пета от общините поддържат актуализиран електронен публичен регистър на общинската собственост.