Космическа храна на земна цена: Лютеница и сарми за 10 лева

Храната, която ядат космонавтите, може да влезе в менюто на всеки българин, и то само срещу 10 лева на порция. Космическият рецептурник се поддържа от повече от 30 години, а България е третата страна в света след САЩ и Русия, която е започнала да произвежда такива храни.

Сред тях са сарми, лютеница, месо, кисело мляко, сирене, плодове, зеленчуци и др. Първоначално са изпитвани върху армейски състави, преди да отидат към Космоса, защото най-важното е да са полезни, пише "Монитор".

Началото идва с първия ни космонавт Георги Иванов, за които е изготвен сувенирен пакет – изсушени плодове, лютеница, ядки, докато за другия ни представител в Космоса Александър Александров, летял на борда на съветския космически кораб "Союз ТМ-5", е разработено първото българско космическо меню.

Тогава са създадени 25 вида храни – две закуски, обяд и вечеря, като интервалът между храненията са били от 3 до 4 часа. Менюто е било от супи, основни ястия и десерти по традиционни български рецепти, както и кисело мляко и плодове. Тези рецептури съществуват и могат да се поддържат и днес. Доц. Начева пояснява, че тези храни биха били особено полезни при екстремни условия или аварии, както и при миграционните процес.

Космическите храни са сублимационно изсушени или още лиофилизирани - чрез предварително замразяване на материала и след това изсушаването му. Т.е. от тях се изтегля влагата, но в същото време се запазват хранителната им стойност, минерали и полезни вещества, обяснява доц. д-р Илиана Начева от Института по криобиология и хранителни технологии (ИКХТ) към Селскостопанска академия. Тя е ръководител на лабораторията по лиофилизация и специализирани храни, в която се случва това "готвене" за космическите условия.

Тя и колегите й бяха приготвили мостри, които делегати на Европейската космическа агенция можеха да опитат в хотел "Хилтън“.

 Когато им се сипе вода, те връщат обичайния си вид. Но в института и в лабораторията, която доц. Начева ръководи, първо ги замразяват, а после им изтеглят и водата – докато в тях не остане едва от 2 до 5% влага. Когато са преминали през това замразяване и сушене, те издържат до 10 години.

Въпреки славното минало и факта, че България разработва тази технология, към момента зад орбита не ядат от българския рецептурник. Напоследък потребители на този рецептурник са вегетарианци, други искат протеинова храна или специални видове ориз. "Ние сме научен институт и нямаме възможност да развиваме търговска дейност, може да се поръчат мостри, като се заплаща използването на техниката. Налични винаги имаме три-четири вида плодове“, казва още доц. Начева. Научният работник уточнява, че тук не става дума за голямо производство, а за разработка и приложение на технологии.