БСК против квотите за хора с увреждания

Българската стопанска камара отново се обяви против квотите за хората с увреждания, залегнали в проекта на нов Закон за хората с увреждания.

Ефектът от една подобна мярка ще бъде крайно негативен за целия пазар на труда, но по-важното - това е унизителен подход спрямо хората, които по една или друга причина са с над 50 на сто намалена трудоспособност, се заявява в позиция на БСК по темата, публикувана на сайта на организацията.

В нея се припомня, че през последните седмици българските работодатели нееднократно изразиха категоричната си негативна позиция срещу въвеждането на квоти за наемане на хора с трайни увреждания. Квотното разпределение на персонала по същество е пряка намеса на държавата в стопанската дейност, се посочва в становището.

В него се подчертава, че готовността на работодателя да наеме работник се определя от професионалните качества, знания, умения и компетенции на съответния работник, а не от здравословното му състояние.

"В условията на тежък и задълбочаващ се недостиг на работна сила, българският работодател възприема хората с увреждания като ценен човешки потенциал", заявяват от БСК.

Според БСК основно препятствие за наемане на хора с увреждания е липсата на достъпна публична среда, която да им позволи да учат, да се развиват и да стигат безпрепятствено до работните си места, а това е неизпълнен ангажимент на централната и местната власт.

"Изразяваме категоричната си убеденост, че проблемът със заетостта на хората с увреждания не следва да се решава с квоти, а с мерки, за които основно отговорна е държавата", допълват от БСК.

Друго възражение на БСК срещу законопроекта е, че основният приносител на средства за бъдещия Фонд "Заетост на хора с увреждания" към МТСП ще бъде българският работодател, но неговият глас няма да е определящ за управлението на събраните средства, тъй като управителното тяло на фонда ще е доминирано от представители на държавните институции, а хората с увреждания изобщо няма да са представени.

БСК вижда в предвиденото включване на един представител на работодателите в управлението на бъдещия фонд форма на привиден демократизъм и имитация на "отразени бележки на работодателите".

БСК е против създаването и на втори фонд към МРРБ, който отново ще се пълни със средства от бизнеса и отново ще се управлява без негово участие. Предвиден е непропорционален размер на санкциите за инвеститорите в строителни обекти, които не отговарят на изискванията за достъпна среда (10 на сто върху проектната стойност на обекта), и чиновниците, одобрили съответната строителна документация (от 500 до 1000 лв.), допълват от БСК.

Според бизнеса тук отново прозира желанието на държавата да прехвърли собствената си отговорност за изграждане на достъпна среда върху частния сектор.

БСК смятат, че в графа "имитация на съобразяване с бележките на работодателите" е и намалението на квотата за наемане на хора с увреждания от 4 на 2 на сто. Според БСК този "жест" на законотворците по никакъв начин не променя факта, че това е един нов квазиданък за работодателите, който не отчита секторни, регионални или други фактори, възпрепятстващи изпълнението на задължението за назначаване на хора с увреждания.

Според БСК стимулите за наемане на хора с увреждания реално липсват в предложения законопроект, или са минимални и са обвързани с множество условия, което ги прави практически неефективни и неприложими.
От работодателската организация смятат, че връх на законотворческата наглост е твърдението в приложената към законопроекта оценка на въздействието, че "няма да се създадат задължения от финансов характер за предприятията, които попаднат в обхвата на приложението на Закона".

БСК категорично настоява посочените текстове и предложения да бъдат премахнати от законопроекта.