Идилията на селото: За пътя от Италия до българското Пъстрово

Мнозина говорят, че искат да променят кардинално живота си, а Мариана Дончева го прави. Въпреки че е посветила 24 години от живота си на Варненския археологически музей, в един момент решава да направи рязък завой. Заедно с любимия мъж заминава за Тоскана, където живеят и работят 10 години в голямо имение. После се връщат в България, притеглени от една розова къща в старозагорското село Пъстрово, където създават своя рай, разказва "Труд".

"Да напуснеш града и уредения си живот и да започнеш всичко отначало на село сред природата – подобно решение обикновено е отговор на едно непреодолимо желание на душата да се изяви по друг начин, да изпита нещо ново и различно – казва Мариана Дончева. – Това са едни избори, които са много дълбоки и много лични, въпреки че на някого могат да изглеждат прагматични. Но в тях обикновено има много дълбок подтик. При мен беше така".

Мариана е родена в Сливен, завършва френска гимназия. Отдават й се езиците, говори руски, френски, италиански и английски.  След завършването - история на изкуството и история, има късмета да попадне в екипа на Варненския археологически музей.

За 24 години работа там изминава пътя от екскурзовод до заместник-директор. Казва, че е имала изключително интересна и задоволяваща кариера, забележителен път на израстване, който и досега си спомня с голяма радост. Специализира в Монпелие и Бордо във Франция как се правят изложби, експозиции в музеи, по какъв начин научното откритие стига до публиката.

"Езиците, които знаех, помогнаха да се специализирам в организацията на изложби, да контактувам с много хора и когато се завърнах, бях в основата на всички големи изложби на Варненския Археологически музей", казва Мариана. Тя работи и на разкопките на Варненския халколитен некропол – едно от чудесата на археологията на XX век, с най-старото злато в света. Свидетел е на разкриването на големите златни гробове в некропола. Участва и в проект с френски колеги за проучване на древния град Бижони Карвуна – едно от античните имена на Каварна, разрушен през античността от земетресение.

След напълно отдадените на археологията и музея години, Мариана преживява лична еволюция. Една книга й оставя силен белег – "Звънящите кедри на Русия" от Владимир Мегре.

"Тя ми повлия толкова силно, че някак ми пренареди света. Просто видях, че този свят все по-малко ме удовлетворява. Явно така сме устроени – да търсим предизвикателствата. Рутината ме убива, не мога да живея така. Усетих, че искам да си имам само мое си място за живеене, то да е сред природата и заедно с любимия човек".

В един много напрегнат период от живота си, когато едва свързва двата края, въпреки че е зарината от работа, Мариана прави два сериозни избора в живота си – да напусне музея и да замине за Италия с мъжа на живота си, когото назовава само с името Миро.

"Той работеше в атомната централа в Козлодуй, а аз – във Варна – смее се Мариана. – Но животът е събирач – среща несрещаеми хора. Искаше си кураж да го направим – той да напусне атомната централа, където хората си тръгват само при пенсия, а аз – изградена кариера в музея. И двамата имахме по един неуспешен брак зад гърба си и да, колкото и силно да звучи, това е мъжът на живота ми".

Тя организира последната изложба на музея в Париж в чест на приемането ни в европейската общност през 2007 г. Оттам директно заминава за Италия, където двамата с Миро вземат романтичното решение да започнат наново от нулата.

"В Тоскана живеехме като Тарзан и Джейни в едно огромно имение от 30 хектара с гори, река, полета, със стара тосканска съща. Беше точно по средата между Флоренция и Рим до един курортен град със световноизвестни минерални извори – Сатурния. Придвижвахме се със стар джип. Собственикът, римски архитект, просто се влюби в нас и се сприятелихме".

Архитектът иска да направи нещо с прекрасната къща и място и тримата правят проект за преобразуването на имението в място за екологичен туризъм.

"За собственика ние бяхме точните хора – аз с моите езици и опита ми за работа с хора, а пък на Миро няма нещо, което да му се опре", разказва Мариана.

За "Тарзан и Джейни" десетте години в имението изминават в много труд, но и много вдъхновение, докато се изгради структурата и се пусне в експлоатация на петата година. После я управляват.

"Беше наистина прекрасен период. Там се научих да живея с природата. Да приема, че има наоколо змии, гущери и всякакви други гадинки, и да престана да се страхувам от тях. Да се науча как се садят градини, как се отглеждат зеленчуци", казва Мариана.

В един момент Мариана и Миро решават да потърсят свое местенце на наша си земя. Докато още са в Италия, около година разглеждат какви ли не имоти в интернет, докато не попадат на розова къща. Тя се намира в малко селце – Пъстрово, Старозагорско, в подножието на Сърнена гора, между Стара Загора и Чирпан. Оказва се къщата на техните мечти.

"Тази къща направо ни дръпна. Искахме я да бъде на края на селото, на хълм и беше точно такава. Искахме да заживеем в нея веднага, защото бяхме наясно, че в град не можем да се върнем повече, след 10 години живот на воля в имението. Като си идвахме в България, едва изтрайвахме да се завираме с децата в апартаменти. Градът започна много здраво да ни задушава. Върнахме се с желанието да създадем нещо ново, нещо наше си, а не да управляваме имот, който не ни принадлежи. Изтраяхме още 1-2 години, за да съберем пари, защото си искаше основен ремонт, и побягнахме като отвързани за Пъстрово. Сега, 3 години по-късно, показвам снимки на приятелите си във Facebook да видят в какво се превръща лека-полека един двор от 2 декара, с пуста жълта градина преди това".

Мариана и Миро си идват от имението със знания как се гледа градина по различен, "безмотичен" начин. Изненадват местните като гледат градина без да копаят – с пермакултура.

"Това е устойчив дългосрочен начин на земеделие, който много ни пасна, освен това е много работоспестяващ. В началото и ние се чудехме как така няма да орем, да копаем, и че не е задължително всичко да е по конец. Нашата градина е мека, зелена, между доматите цъфтят цветя. Увеличаваме биоразнообразието в нея, но и все по-често поглеждаме към хълма, който е доста оредял. Ще го подхващаме и него, ще залесяваме, вече имаме доста фиданки за наесен".

Двамата са намерили уюта и спокойствието в района, който посреща все повече хора - адвокати, художници, журналисти. А Мариана се е отдала на любими занимания: "Плета, шия, приготвям спиртни и маслени извлеци от билки за домашен козметичен сапун, мехлеми и кремчета", все неща, които е правила жената навремето.