Да проходиш след церебрална парализа, и да няма къде да вървиш...

Заради огромното наводнение в Мизия през 2014 г. огромна част от града беше буквално отнесена от водата. Незасегнати останаха улици във високите части, които оцеляха от водната стихия.

До 10 юли.

Тогава, заради обилните дъждове през лятото една от улиците е пометена. През следващите няколко дни е направен бърз оглед на щетите, улицата е почистена от наслоената тиня и в максимално бърз срок отсечката е подготвена за полагане на асфалт.

Всичко щяло да се поеме от Комисията по бедствията към Министерския съвет. Възстановяването на пораженията щяло да струва 2.4 млн лв.

И така на 18 юли асфалтирането започва в присъствието на тогавашния регионален министър Николай Нанков. Улицата вече ще е гладка. А по нея бавно, но сигурно ще може да върви и Зорница.

31-годишното момиче е с детска церебрална парализа. През 2010 г. нейната майка Венка Палибачийска с радост съобщава пред цяла България, че детето и, което било приковано на легло, вече може да ходи. Сама. Така нейната майка вече няма да я носи на гръб. Момичето наистина се движи, макар и трудно.

Зорница, обаче, може да ходи само по гладки повърхности.

Ремонтът на улицата в Мизия, означавал, че тя ще може да се разхожда по прясно положения асфалт пред дома си. Навън.

След тържествената първа копка, обаче, ремонтът спрял още на същия ден, след като официалните лица си тръгнали. И така гладката улица, по която Зорница щяла да върви, никога не се случва.

Към момента все още не е започнало дори изграждането на отводнителната канализация на улицата, а хората в Мизия се опасяват, че при следващ пороен дъжд бедствието ще се повтори отново.

Според местната власт ремонтите са преустановени, защото обещаните от Комисията по Бедствията към МС средства все още не са отпуснати.