Живот зад решетките: Не като престъпник, а като надзирател

Главна дирекция "Изпълнения на наказанията" става на 140 години. След Освобождението, страната ни разполага само със старите турски затвори, които са били с лоши битови условия, строга изолация и прилагане на жестоки наказания. През 1879 г. с привременните правила за учредяване на затворите, утвърдени от княз Дондуков, се слага началото на новата наказателно изпълнителна система у нас.

Репортерът на Bulgaria ON AIR Илияна Шишкова и операторът Мартин Ангелов проследиха личната история на Румен Петров. Той прекарва 24 години зад решетките, но не като престъпник, а като надзирател в Централния софийски затвор.

Споделя, че това не му е била детската мечта, но така са се стекли обстоятелствата в живота му. За 24 години в затвора Румен е научил множество човешки истории – и смешни, и тъжни, и откровено абсурдни. Казва, че вече трудно би се изненадал от нрава на затворниците.

За да бъдеш надзирател са нужни силна психика, желание за работа и воля да се справиш с предизвикателствата, посочва още Петров. Казва, че житейският опит е нужен, за да не те смачка психически професията. Като приключи дежурството му и премине бариерата, тръгвайки към дома си, тогава чак се чувства спокоен.

Според Румен, кандидатите за тази работа трябва да са поне на 25 години и да имат някакъв житейски опит. Иначе професията може да ги смаже.

"Работим с хора, но престъпниците също са хора, а с хората по принцип се работи трудно", обясни той.

Вижда се като строг, но справедлив. Не дели лишените от свобода от останалите хора. За него всички са еднакви, но важното е да спазват разпорежданията.

Затворниците са споделяли, че разпознават надзирателите дори по стъпките в коридора нощем. Като излязат след изтърпяване на наказанията си, дори ги разпознават по улиците и им се обаждат.

А за Румен и колегите му, няма големи и малки престъпници, няма медийно известни подсъдими. Всеки осъден е номер, зад който стои лице, което изтърпява наказанието си.