Обедняваме: Българите минали на бързи кредити

По време на пандемията българите теглят все повече бързи кредити.Така те са се увеличили с 494,1 млн. лв. за година, или с 16,2 на сто. Скокът през септември 2021 г. спрямо края на юни тази година пък е с 4,2%, или 141,5 млн. лв. Това сочат данните на Българската народна банка (БНБ). Вземанията на компаниите, отпускащи такива заеми, вече стигнаха рекордните 3,488 млрд. лв.

Според статистиката на централната банка продадените кредити са в размер на 83,2 млн. лв. на годишна база, като в тази сума влизат и 22.4 млн. лв. от третото тримесечие на тази година. Закупените заеми са в размер на 8,3 млн. лв., като от тях 4,3 млн. лв. е сумата в периода от юли до септември. Статистиката показва още, че най-много са заемите над пет години, които в края на септември са 1,486 млрд. лв. На годишна база те нарастват с 8%, или 110,3 млн. лв., и с 0,4%, или 5,6 млн. лв., в сравнение с края на юни. Делът на тези заеми в общия размер на вземанията по кредити пада леко от 46% в края на септември 2020 г. до 42,6 % в края на септември 2021 г..

В края на третото тримесечие на тази година вземанията по кредити със срок за изплащане над една до пет години са 831,8 млн. лева. Те се увеличават с 9,9%, или 75 млн. лв. За година и с 8,1%, или (62.2 млн. лв.) в сравнение с края на второто тримесечие на 2021 година.

Върху вземанията по кредити оказват влияние и нетните продажби на кредити от дружествата, които за последните дванадесет месеца са в размер на 74,9 млн. лева. Вземанията по кредити със срок за изплащане до една година са 888,6 млн. лв., като скачат с 39,2% (250,1 млн. лв.) спрямо края на септември 2020 г. и с 12,1%, или 95,8 млн. лв., в сравнение с края на второто тримесечие на 2021 година. Размерът на необслужваните кредити е 281,1 млн. лева в края на третото тримесечие на тази година. Те се увеличават с 26,3%, или 58,6 млн. лв., за година, но са намалели със 7,3%, или 22,1 млн. лв., спрямо края на юни тази година. От началото на 2019 г. в продължение на две години вземанията на дружествата, специализирани в кредитиране, отбелязваха ръст, но през първото тримесечие на тази година имаше леко забавяне, припомня Investor.bg.

Кредитният консултант Тихомир Тошев коментира пред "Монитор", че ръстът в този тип заеми се дължи на няколко фактора. На първо място това е активният кредитен пазар в момента. "Интересът към кредитите е във всички сегменти в момента", заяви Тошев. Фактор е и фактът, че фирмите за бързи кредити вече предлагат по-големи суми.

"Преди обичайната сума за бърз кредит бе около 400 лв., докато сега вече се предлагат заеми до 5000 лв. и хората се възползват от това", обясни Тошев. Той обаче предупреди, че при заемите от 2000 - 3000 лв. например лихвата е по-висока спрямо тази за по-малките суми. Съответно така се създава рискът клиентът да изпитва затруднения при връщането на сумите. Иначе промяна в тенденцията не се наблюдава. Обичайно българинът прибягва до бързи заеми, за да покрие текущи нужди и поради невъзможност да се справи с месечните си разходи и средства, с които разполага, за да ги покрие.

Българските домакинства са натрупали задължения в размер на близо 30 млрд. лв., показват данните на Асоциацията на банките в България (АББ) за третото тримесечие на тази година. До края на септември обемът на потребителските кредити, отчитани според статистиката на централната банка, възлиза на 14,04 млрд. лв., докато ипотеките са 15,2 млрд. лв., или това са общо малко над 29 млрд. лв. кредити само на домакинствата.