Целувката е тръгнала от... подушването

Когато сливат устни в целувка на празника Свети Валентин, влюбените участват в една от най-странните и невероятни човешки дейности, предаде Ройтерс.

Експерти обясняват, че целувката е еволюирала от подушването, което хората са практикували преди векове, за да се опознаят.

"В някакъв момент те са се подхлъзнали, допрели са устни и са установили, че е много по-хубаво", казва Вон Брайънт, антрополог от Тексаския университет А&М.

През по-голямата част от ранната човешка история обонянието е било най-важното от сетивата за връзките между хората, обяснява Шерил Киршенбаум, автор на книгата "Наука за целувката". Човек е използвал обонянието си, за да подушва настроението, здравето и социалния статут на другите.

Смята се, че целувката като романтичен израз на чувства е възникнала в Индия. Епичната поема Махабхарата, написана около 1000-та година преди Христа, включва първото документирано историческо описание на романтична целувка.

Историците вярват, че по онова време романтичната целувка е била непозната в останалата част на света и е пренесена в Европа от Александър Велики.

В древна Гърция целувката е била израз на социална йерархия - начин мъжете да заявяват помежду си своите статут, сан и лоялност във военна или дворцова среда.

Целувката се споменава в "Одисея" на Омир, но като форма на молба, а не като израз на романтика, допълва Киршенбаум.

През голяма част от човешката история целувката на определено място по тялото е изразявала положение в йерархията.

Хора с равен социален статут са се целували по устата, докато по-низшестоящите са целували бузите, ръцете, краката, подгъва на дрехата и дори земята пред краката на човек, смятан за твърде царствен, за да бъде докосван изобщо с устни. Тази традиция е продължила до 18 век.

По времето на Юлий Цезар римляните са се целували "като луди". В поема на Овидий се споменава "целувка от душа", за която в наши дни се използва изразът "френска целувка".

Римският император Тиберий се е опитал да забрани целувките, защото смятал, че по този начин се разпространява проказа. Опитът му обаче е бил неуспешен, тъй като хората наистина са обичали да се целуват.

Най-големите противници на целувката са били ранните християни. Целувката се споменава девет пъти в Библията, но само веднъж като израз на романтично чувство.

Останалите са целувки на предателство /целувката на Юда/, за поздрав, свидетелство за подчинение и целувката на живота /Битие/.

През годините няколко папи са се опитали да забранят романтичната целувка. През 1312 г. папа Климент V постановява, че "целувката с намерение за разврат трябва да се смята за морален грях".

По това време целувката остава непозната за по-голямата част от света. Европейските мисионери, изпратени в Африка, Азия и Океания през 19 век, я популяризират на места, където тя е смятана за нещо отвратително.

В Япония, където прониква през 19 век под американско влияние, целувката е смятана за обидна. При представянето й в Токио през 20-те години на миналия век скулптурата "Целувката" на Роден е покрита с бамбукова завеса. Сцените с размяна на ласки са старателно изтривани от холивудските филми, показвани в окупирана Япония след Втората световна война.

"Целувката днес има много значения. Тя е мостът между нашите светове и нашите действия", казва експертът Джефри Съмбър от Чикаго.
(БТА)