Златна треска свали монголците от конете

Монголия, едно от най-отдалечените и пусти места на земята, е обхваната от треска за злато. С 40 на сто население, живеещо в крайна бедност, около 100 000 души работят в смъртоносни и незаконни мини, за да оцелеят.

Повечето са били по седлата допреди 2 години, водейки номадски начин на живот и отглеждайки огромните си стада, както са го правели прадедите им хилядолетия преди това.

Свирепата и дълга зима, наричана от местните Зуд, обаче затрила 8 милиона глави добитък и превърнала скотовъдците в миньори. Нерадостната им трансформация описва в обширна статия Би Би Си.

Един от тези преквалифицирали се мъже е Сукнбаатар. Суровият студ го оставя без животни, загиват 300 коня, якове и кози. 

„Когато видя семейства по конете, очите ми се пълнят със сълзи. Мъжът е мъж, когато язди“, казва Сукнбаатар.

Той избира да пробва късмета си на златотърсач в Юанга - миньорско градче в монголските степи, малко зелено оазисче по периферията на безкрайната пустиня Гоби.
 
Миньорският бум прави от Монголия най-бързо развиващата се икономика в света. Милиарди долари под формата на злато, мед и въглища пътуват по посока на границата с Китай.

Докато се оформя новата и непозната досега класа на свръхбогаташи в азиатската страна, повече от 1 милион души живеят в крайна бедност, рискувайки живота си за няколко цента и копаейки цял ден под земята.

Миньорите блъскат с примитивни инструменти коравата земя в разкопан терен, който има вид на лунен пейзаж. Над част от дупките се издига дим. Той е от торните огньове, запалени от миньорите, за да омекнат недрата на вкочанената земя.

Всяка дупка се копае от различно семейство. В нея може да се побере точно един човек, който е спускан с въже. Стените на прохода обаче са неустойчиви и често бачкаторите биват затрупвани. Десетки са загиналите по този нелеп начин.

Британският миньор Крег Нотман изпада в шок, когато за първи път се сблъсква с миньорската практика в Монголия. „Тези средновековни мини не излизат от ума ми. Приличат на гробове. Монголците сякаш копаят собствените си гробове“, не крие изумлението си вцепененият Нотман.

Във Великобритания шахтите се пробиват с машини при строги правила за безопасност и стриктни здравни осигуровки. Сукбхаатар, съпругата му и децата им, както хилядите техни сънародници, използват кирки и лопати.
 
Бавното и методично човъркане на земните недра за достигането на евентуалната корито на древна златоносна река може да отнеме дни. Семейството извлича почти половин тон пръст дневно. След това я сортира. Отместват огромни камъни с надеждата в мръсотията да заблести злато.

Наричат се щастливци, ако заработят сума, равняваща се на 8 долара.

В тази част на Монголия правителството отказва да издава лицензи за  мини. Увреждали околната среда. Недалеч обаче големите компании огромни компании търсят злато в промишлени количества.

Дали обещание, че ще поправят щетите и ще възстановят екологичното равновесие, след като изчерпат добива.

„Случващото се ме прави тъжен. Преди тук имаше голяма река. Пастирите водеха стадата си на паша. Сега реката е пресъхнала и няма да бъде ползвана от животновъдите“, казва тъжно Сукбхаатар.

Монголците имат дълбока връзка с тяхната земя и копаенето е в противоречие с техните убеждения. Затова молят за прошка в будистки храм в покрайнините на града при всяка възможност.