Най-скучната столица в света

Столицата на Австралия става на 100 години. Но Канбера – като много столици по света, все още се бори да убеди останалите, че в нея има много повече от просто политически горещ въздух, казва журналистката Мадлен Морис от BBC.

“Канбера: Защо да чакаме смъртта?“, беше присъдата на Бил Брисън в пътепис от 2000 година. „Това е Пхенян, но без дистопия“, пък е становището на списание Economist през 2009 година. И ако Сидни е бърз и смел, Мелбърн е прохладен и стилен, то Канбера е скучен и лишен от душа.

„Канбера: Не е чак толкова зле“ пък виси на регистрационните номера на някои коли в столицата. „Моят приятел го каза добре – Канбера е като да посетиш къщата на баба си“, казва Джена Кларк, редактор във вестник Canberra Times. “Други австралийски градове правят бързи, креативни неща, а тук не е така. Но това не значи, че е лошо. Канбера е зрял град и знае какво прави“, допълва тя.

Бедната стара Канбера. Малко градове се справят добре, след като са създадени като комрпомис. След като Австралия се превръща във федерация през 1901 година, Мелбърн и Сидни не успяват да се съгласят в кой от двата града да се създаде новият парламент. След години на караници и спорове се намерил компромисен вариант – малка общност, на 300 километра от Сидни, ще бъде столицата на Австралия.

Провел се международен конкурс, за да изберат най-добрия дизайн за чисто новия град. Чикагски архитекти печелят конкурса и започват строежите през 1913 година. Един век по-късно Канбера е домът на горната и долната камара на парламента в Австралия, на Върховния съд, на Националната галерия, голям брой правителствени учреждения и военни академии също са там. Нейните 350 хиляди жители живеят в седем различни области, всяка от тях с отделен търговски център.

Като много други столици, построени именно с това предназначение – като едноименната столица на Бразилия, или столицата Найпидо на Мианмар – стилният дизайн на Канбера не успя да плени сърцето и душата на страната, която управлява. „Административните столици са просто функция на федерацията като например в Бразилия, Австралия и САЩ“, казва професор Питър Макдоналд от Австралийски национален университет, добре познат демограф и дългогодишен жител на Канбера. Но някои жители не са толкова благосклонни.

„Има толкова много млади хора тук. И си мислиш, че те остават в града, но не е така. В 17 часа в петък има страшни задръствания, защото младите бягат от града и отиват в Сидни за уикенда. В Канбера просто няма какво да правят“, казва Андрю Юре, който живял в Канбера 6 години, но накрая се пренесъл в Сидни.

Липсата на нощен живот е едно от най-големите оплаквания от Канбера. Също и заведенията си имат свое собствено работно време, което никога не можеш да предвидиш. „Това, което се опитвам да разбера, е защо, като отида на кафе на обяд, заведението затваря в 14 часа и не отваря поне до 17 часа“, казва още Юре.

Канбера е добър град, където да гледаш малки деца и ако, разбира се, харесваш убийствената тишина.
В спешното отделение в болницата – втората по големина в Австралия – около 75% от лекарите дори не живеят в града. Дори шефът на отделението пътува 4 часа със самолет от дома си в Пърт.

Но Канбера се възползва от дългогодишните си тържества, които провежда, за да повишава репутацията си. Впечатляваща програма от културни и спортни събития е вече на ход и се очакват рекорден брой посетители през 2013 година.

Но най-досадното нещо при живота в Канбера са самите разговори с хора, които не харесват столицата, съгласява се Кайли Бейтс, която живее в града от 6 години насам. „Много е досадно да трябва да защитаваш града, в който си избрал да живееш, дори и когато най-силната защита е: Не е чак толкова зле!“, казва тя.

И при разговори тя винаги посочва многобройните нови кафета и барове, новата млада енергия като доказателство за това, че след 100 години Канбера вече не е само убежището на политически и държавни служители.