Какво не знаем за Нобеловите награди?

Най-големите постижения в естествените науки през ХХ век почти напълно съвпадат с формулировките за присъждане на Нобеловите награди. Разбира се, по едни или други причини редица важни открития не получават престижните отличия, но те са само изключението, което потвърждава правилото, пише в. "Независимая газета".

По желание на Алфред Нобел наградите са за най-важните постижения и открития във физиката, химията, физиологията или медицината, за забележителни литературни постижения и за дейност в интерес на световния мир. Присъждат се от комисии, излъчвани от Шведската кралска академия на науките - за физика и химия; Каролинския медикохирургически институт в Стокхолм - за физиология и медицина; Шведската академия по литература - за литература и 5-членен комитет, избран от норвежкия парламент, за укрепване на мира.

През 1968 г. е учредена награда и за икономически науки, финансирана от Шведската национална банка. Солидната парична премия от 8 милиона шведски крони, която наред с невероятния престиж получават от началото на XX век учени и общественици благодарение на волята на Алфред Нобел, идва от това, че откривателят на динамита дарява основната част от богатството си в завещание, което пише през 1895г. в Париж. В него той нарежда средствата да се инвестират в ценни книжа и с печалбите и лихвите да се учреди фонд. Всяка година от фонда да се връчват награди на хора, които с дейността си са допринесли най-много за добруването на човечеството. Сумата от фонда всяка година се разделя на 5 части за 5-те награди.

Първите Нобелови награди са присъдени през 1901 г. Тогава те са се равнявали на 30 заплати на университетски професор. Най-същественото е, че наред с парите Нобеловата награда носи на притежателя си международна известност и слава.

Завещаните от Нобел награди се превръщат в най-високото отличие още в началото на миналия век, след като биват присъдени на едни от най-големите светила на науката като Пиер и Мария Кюри, Анри Бекерел, Вилхем Рьонтен, Иван Павлов.

В бурно развиващия се ХХ век Нобеловият комитет невинаги съумява да отличи най-достойните учени. Парадоксален пример за това е откривателят на Периодичната система на химическите елементи Менделеев. Въпреки че е номиниран през 1906 г. за наградата по химия, Шведската кралска академия възразява. Тази намеса се обяснява със силното влияние на шведския химик Сванте Арениус, нобелист по химия за 1903 г. за теорията на електролитната дисоциация, на която Менделеев е бил добре известен критик. Руският учен умира на следващата година и така не е между призьорите.

Куриозно е присъждането на Нобеловата награда по физика на Алберт Айнщайн. Някои членове на комитета са се отнасяли доста скептично към неговата Обща теория на относителността. Нещо повече, дори един от тях публично е заявил, че като е завещавал наградите си, Алфред Нобел едва ли е имал предвид "спекулации като тази".

Айнщайн е имал по-голям шанс от Менделеев. Отложеното през 1921 г. награждаване все пак се е състояло през следващата година.

Големи спорове са предизвиквали и наградите по литература. Много често там се намесват и съображения от геополитически и открито политически характер, но това е и шансът на малките държави.

Делото на Нобел също не е застраховано от критики. Те са  насочени главно към усъвършенстване на институцията, а и към факта, че такава основна наука като математиката не е включена в завещанието. Този пропуск е почти поправен. За да се поощряванапредъкът и в други научни дисциплини, Шведската кралска академия на науките през 1980 г. учредява наградата "Крафурд". С нея ежегодно се удостояват изтъкнати учени от областта на математиката, астрономията, науките за земята и екологията.

Обект на критика е и въведеното през 1968 г. ограничение, според което една награда не може да се поделя между повече от трима души. В глобалния ни свят вече е много трудно да се посочат само трима учени, допринесли за едно откритие. За физиката на високите енергии това практически е невъзможно.

Различни са и мненията за начина, по който се излъчват нобелистите. Прието е номинациите, материалите, свързани с обсъждането, мотивите и изборът на лауреатите, да могат за се разгласяват едва след 50 години.

Ритуалът за издигането на кандидатурите и присъждането на Нобеловите награди е строго определен. Предложенията се приематнай-късно до 1 февруари на дадената година. В продължение на няколко месеца се прави подбор на най-достойните. Имената на носителите на наградите се обявяват презпървата седмица на октомври. Самото връчване на отличията става на 10 декември - на датата, когато е починал Алфред Нобел. По устава лауреатите трябва да изнесат в рамките на половин година в Стокхолм специална нобелова реч. В нея те на популярен език трябва да разкажат за работата си, за която са получили най-висшата награда в областта на науката.

Нобелови награди се дават само на живи учени; в устава не се предвижда връчването им посмъртно. По тази причина без награда остават учени с фундаментални открития.

Следващата седмица ще бъде обявяването на името на носителя на Нобелова награда за литература. Тази година за нея са били представени кандидатурите на 210 души, от които 36 са включени в списъка за пръв път, разкрива постоянният секретар на Шведската академия Петер Енглунд, цитиран от Асошиейтед прес.

(БТА)