Между менгемето на двете ми майки!

Когато бях малка сутрин имахме ритуал. Когато се събуждах изтичвах в спалнята на родителите ми, където пиехме чай, излегнати на спалнята.

Имах невероятен късмет. Между нас имаше огромна привързаност. Докато някои от моите съученици се бориха за вниманието и нежността на родителите си, аз приемах тази интимност за даденост, за нещо което ми принадлежи по право, започва разказа си британката Хети Ръсел пред "Дейли мейл".

Сега като се вгледам по-задълбочено в миналото се замислям, че това бе всичко друго, не не и нормално. Защото от другата страна на леглото до майка ми не стоеше баща ми, а Мери, партньорката й, която всъщност играеше ролята на мъжа в къщата.

Няма да стигна толкова далеч и да ви кажа, че майка ми беше лесбийка, защото тя обичаше мъжете, но Мери бе луда по майка ми.

Дори днес, когато описвам майка си като бисексуална, което в наши дни не звучи така зле, все още се чувствам неудобно. Но през 1950-та година това бе толкова далеч от нормалното, че чак си беше скандално. И макар да пракарах целия си живот с майка, която живееше с друга жена, чак сега мога да извадя връзката им на светло.

А тя всъщност далеч не бе здравословна за мен, защото бях заключена в режим на постоянно съревнование за вниманието на майка си, борейки се с другата жена. Бях принудена да гледам как баща ми безпомощно се опитва да влезе в живота ни, което бе едновременно вредно и объркващо.

Ето защо, когато наскоро чух изказване от рода на: "Майчинството е по-добро без мъже", сърцето ми се сви. Тези думи не са валидни за човек, израстнал с две майки.

Разбира се, гей двойките могат да бъдат разкошни родители. Всъщност, коя съм аз, за да кажа, че нетрадиционната семейна единица е нефункционална, само защото моята не беше. И все пак, никога не е имало друг такъв момент в историята, когато родителството да е толкова объркващо. Е, как да ви обясни странната конструкция, която представляваше моето семейство?

Майка ми Марго беше изключително красива жена, която никога не е страдала от липсата на мъжко внимание.Бе омъжена за баща ми Лесли, който бе световноизвестен авиационен инженер. Две години преди да се родя, родителите ми купуват красива земя в перфектно малко градче - Дорсет.

Това бе моят дом. Обожавах баща си, но не изживях много време с него. Той винаги бе много зает, а аз го чаках пред вратата всеки петък, когато се прибираше у дома. В негово отсъствие в живота на майка ми влезе друга фигура. Мери, която живееше до нас, а майка ми я наричаше моя кръстница.

Не мога точно да си спомня кога Мери влезе в леглото на майка ми, а моят невинен детски ум го сметна за нещо нормално. Мери бързо започна да владее къщата. Зае се с дисциплината и се опиваше да бъде мъжествена до глупост.

Някак си, най-вече от срам, аз подозирам, че баща ми успя да се примири с този странен режим за дългия период от 10 години. Никога не съм чувала Мери и майка ми да кажат добра дума за него. Но конфликтът булбукаше на повърхността.

Мери се караше с татко постоянно, опитваше се да наложи власт над него за всичко. А той все отстъпваше, не знам дали да го виня за това. Имах кариерно детство. Танцувах много добре и ме караха да репетирам неуморно. Затова "майките" ми решиха да се преместим по-близо до балетното училище. Но това бе просто извинение да напуснат баща ми окончателно.

Днес майка ми страда от Алцхаймер и надживя Мери, която си отиде преди няколко години. На смъртното си легло Мери ми призна за срама, който е изпитвала, но аз побързах да я успокоя. Нямах нищо против те да се обичат, за мен проблемът бе в ужасното пропъждане на баща ми.

Вярвам, че ако в еднополовите връзки децата се оставят да бъдат обичани от всички страни, тогава семейството може и да проработи. Но понякога, плашещо често всъщност, неконвенциалните родителски отношения са огнище на ревност и объркване, които са вредни за децата.

Това е моят житейски проблем. И заради него бях на терапия няколко години, опитвайки се да намеря смисъл. Затова да, обичайте се, но помислете за невинния живот, който може да съсипете безвъзвратно.