Българите мечтаят като всички – за свобода, пари...

1 / 4

Има ли любов в 21-и век? Охладнели ли са човешките взаимоотношения? И какви са техните нюанси? На тези въпроси отговаря световноизвестният американски фотограф Бил Оуенс за предаването "ДНЕС" по Bulgaria ON AIR.

В интервюто на Мартина Ганчева той разказва за поносимата тежест на битието и за това каква е душата на американската средна класа.

Какви са американците през вашите очи?

Средната класа наброява 300 млн. души. Доскоро това беше най-голямата средна класа в света. Сега обаче имаме Китай и Индия, които също нарастват. Като фотограф аз се интересувам именно от тази средна класа.

Когато пристигнах в София, първият ми въпрос беше – имате ли Икеа. Виждам, че имате McDonald's и KFC. Но имате ли Икеа. Това ви прави достойни за една средна класа. За да принадлежите към средната класа, трябва да имате две коли, тъй като съпругата ви също трябва да има кола, да бъде свободна. И в центъра на нашата култура е мола. Така че като фотограф аз искам да снимам точно тези неща, които всички правят по тези места.
Харесвам обикновените неща. Снимах един ром - уличен музикант тук, в центъра на София. За мен това е нещо обичайно. Но когато се спреш пред нещо обикновено и го заснемеш, то става необикновено. Какво правят хората по време на живота си – правят семейства, работят и използват свободното си време, както намерят за добре. Свободното време е нещо изключително интересно – можеш да отидеш на кино, на футболен мач. Работата пък е това, което отнема най-много от нашето време.

Какво е характерно за хората, които живеят в предградията? Какво е пърото нещо, което виждаме в техните всекидневни. Дали това са книги? Дали четат списания? Или гледат телевизия и всъщност са деизнформирани, защото често това е случаят - пропаганда.

Естествено проблемът не е единствено в телевизията, това се случва и с помощта на филмите. Така че аз правя в общи линии едно изследване на истината, на това, което хората реално са!

Каква е истината?

Истината е това, което си ти. Как се виждаш, каква е връзката ти със самия теб, със семейството ти, с обществото като цяло. Аз лично смятам, че съм добър гражданин, плащам си данъците, имам приятели, ако имам нужда някой да ме закара до летището, винаги ще има кой да го направи. Много е важно да се създават добри връзки с хората и да си откровен, чисто интелектуално.

Често хората не се вглеждат в себе си. Те водят много материалистичен живот. Съсредоточени са върху това да се сдобият с къща, пълна с неща. В един момент от живота си имах вкъщи седем телевизора у нас. Един в кухнята, един в спалнята, обичам да лежа и да гледам, един на задната веранда, тоест отвън, което е странното.

Така че навсякъде, където се завъртя вкъщи, имам телевизор, който нещо ми говори. Същевременно обаче имам дистанционно и с едно натискане на копче мога да си го изключа. Правя го често, защото искам да мисля и за живота си.

Между другото започнах да пиша роман. Преди 3 години. Написах 50 000 думи и след това спрях, защото ми свърши времето. Трябваше да бъда напълно свободен само за това да пиша всеки ден. Реших, че е по-добре да се върна към обичайния си живот, който между другото е свързан до голяма степен с производството на алкохол. Знам как да произвеждам уиски, ром, ракия.

Какви са мечтите на американската средна класа?

Мисля, че в момента материализмът е голям проблем. Стои въпросът – да отида ли до мола да си купя още неща или не. Ти се чувстваш принуден да пазаруваш всеки ден. Обещавам ви, ако дойдете в Щатите, ще се случи и това. По мое време се пазаруваше много умерено и след доста мислене. Не се ходеше да се купуват нови неща.
Първо се проверяваше продават ли втора ръка продукти, използвани неща. Така че ако дойдете вкъщи, ще намерите моя музей с антики, там са трупани предмети, вещи, които съм събирал с годините. Между другото в един момент от кариерата си действително имах магазин за антики. Тоест имам много вещи вкъщи.

Ако си крадец и гледаш къщи, ще намериш ужасно много неща, с които няма да знаеш какво да правиш. Можеш да се открадне единствено реално телевизора. Аз обичам да събирам мечти!

Какви мечти, за какво мечтаете?

Мисля, че повечето си мечти вече съм сбъднал. Има броеве на National Geographic, в които има класации на най-важните места в света, които трябва да посетиш и когато ги прегледам, се надявам че вече съм бил на повечето от тях.

Когато бях на 20 години, не можах да завърша колеж. Мечтата ми беше обаче да отида в Париж и да уча там. Направих го, но и там не можах да завърша. Затова започнах да пътувам по света на стоп. Дойдох в Европа. Между другото минах през Югославия и стигнах до Гърция, след което продължих до Близкия Изток, което не беше много забавно.

Стигнах до Африка и накрая се върнах в Америка. След което станах учител, но никога не се превърнах в практикуващ учител. Така че, когато ме питате за мечтите, това мога да ви разкажа. Опитвал съм много неща. Много пъти съм се провалял в тях, но съм се опитвал. Така че мога да кажа, че съм живял пълноценно.

Искате ли да узнаете българските мечти и искате ли да снимате тук?

Смятам, че мечтите на българите са като мечтите навсякъде. Искате да имате коли, искате да имате свобода, искате да ходите в мола, искате да имате пари, за да отидете в Италия на море.

Парите правят човека свободен и обикновено хората мечтаят да имат пари, за да правят това, което искат. Ето например, вижте мен. Когато видя децата си, първо изваждам портфейла си и не ги питам какво искате, просто им давам парите.

Вижте втората част на интервюто във видеото на предаването "Днес":