Айнщайн: Човекът, предсказал гравитационните вълни

Историческото първо засичане на т.нар. гравитационни вълни, доказва теорията на Алберт Айнщайн, предрекъл съществуването им преди близо век. Този човек прави толкова гигантски стъпки в разбирането на физичните зависимости във Вселената, че фамилията му става нарицателно за гений. От БиБиСи представят малко известни факти за великия учен.

Като например, че е свирил на цигулка. Айнщайн започва уроци още като дете и продължава да свири години наред до момента, в който лявата му ръка вече не може да се движи достатъчно бързо и прецизно.

Ученият е участвал в благотворителни концерти и използва музиката за релаксация през целия си живот. Любимите му композитори са били Моцарт и Бах.

С името на Айнщайн е свързана и може би една най-грешните преценки на учител за ученик в историята на човечеството. Малкият Алберт е започнал да говори и ходи сравнително късно. Сестра му Мая дори разкрива, че в семейството имало сериозни опасения дали въобще ще проговори.

По-късно в училище той не харесвал особено часовете по хуманитарни науки. Освен това не се справял с писането и се предполага, че е бил с дислексия. Учителят му по гръцки пък бил толкова критичен към Айнщайн, че директно му казал: “От теб няма да излезе нищо!”. Историята показва кой крив и кой прав в този случай.

Ученият се проваля на изпит за влизане в университет, но работата като чиновник му позволява да развие идеите си. Айнщайн публикува научните си трудове, започва академичната си кариера, прави новаторски открития във физиката, в това число развива своята безсмъртна теория за относителността. Получава Нобелова награда през 1921-ва година.

Мозъкът на Айнщайн се превръща в обект на сериозен интерес след смъртта му. Задълбочен анализ от страна на експерти показва, че мозъкът му има по-плътно събрани неврони и затова е можел да обработва информация по-бързо от останалите хора. Частта от мозъка, която “отговаря” за пространственото познание и математическата мисъл е била по-широка от нормалното при Айнщайн.

Според някои учени обаче всичко това са просто спекулации и трудно може да се докаже каквото и да е връзка между мозъка и гения на великия физик. В крайна сметка мозъкът има различна големина при различните хора.

Патологът д-р Томас Харви пази мозъка на Алберт Айнщайн близо 4 десетилетия. В документален филм на БиБиСи от 1994-та година, той отрязва парче от него и го дава на посетител. В наши дни по-голямата част от мозъка на Айнщайн се съхранява в Ню Джърси.

Алберт Айнщайн е бил бежанец. Още преди нацистите да поемат властта, Айнщайн вече е бил изключително популярен. С годините обаче еврейското му потекло създава все повече спънки за неговата работа във все по-антисемитски настроената Европа.

В началото на 30-те години Айнщайн приема работа в Съединените щати. Скоро след това Третият райх го обвинява в измяна и книгите му са изгорени на нарочна церемония. Ученият помага на редица евреи да избягат от Германия, но в същото време страда, че не може да помогне на място на тези в беда. Както пише в едно писмо: “Чувствам се засрамен, че живея в такъв мир, докато всички останали страдат”.

Друг слабоизвестен факт за Алберт Айнщайн е, че отклонява покана да стане вторият президент на Израел.

През 1952-ра година посланикът на еврейската държава в САЩ пише до Айнщайн от името на израелския премиер със запитване дали ученият би приел поканата да стане президент “като знак на най-дълбокото уважение, което един евреин може да получи от своя народ”. В писмото се уверява, че заемането на поста по никакъв начин няма да попречи на научната му работа.

Айнщайн отказва без увъртания. Той признава, че дълбоко развълнуван от оказаната чест, но напредналата му възраст и индивидуалността му не позволяват да приеме. “През целия ми живот съм се занимавал с предмети и природни явления, просто нямам нагласата и опита да решавам политическите проблеми на хората и да изпълнявам функции на официално правителствено лице”, обяснява Айнщайн.

На името на великия учен се приписват редица мисли, но не за всички има доказателства, че са негови. Например - “Ако не можеш да обясниш нещо просто, значи не си го разбрал достатъчно добре”. Тези думи често се цитират като изречени от Алберт Айнщайн, но това не отговаря на истината.

Но пък в интервю, поместено във вестник през 1929-та година, той казва: “Въображението е по-важно от знанието. Защото знанието е ограничено, докато въображението обгръща целия свят и стимулира прогреса, дава началото на еволюцията”.

През 50-те години, скоро преди смъртта си, Айнщайн се оплаква, че хората го цитират прекалено много. “В миналото не съм и помислял, че почти всяка моя реплика ще бъде записвана. Ако го бях осъзнал, щях да съм далеч по-затворен в черупката си”.

Най-популярната снимка на Алберт Айнщайн е направена, когато той се уморява да се смее. На 71-вия му рожден ден ученият постоянно позира за фотографите и когато му омръзва просто се оплезва на всички. Това се превръща и в емблематичната снимка, която всички познаваме и до днес.