4-годишният Баязид – в тялото на старец

  Снимка: Facebook

3 / 13

4-годишният Баязид Хюсаин от Магура, южен Бангладеш, прилича на 80-годишен старец заради рядка болест.

Лицето на момчето е подуто, клепачите са увиснали, болят го ставите, уринира трудно и вече има слаби и чупливи зъби.

Хората странят от него, а децата се страхуват да си играят с Баязид, въпреки че има интелигентност над средната за възрастта си.

Смята се, че момчето страда от прогерия, която ускорява стареенето на тялото с 8 пъти повече от нормалното. Именно това състояние се смята, че е вдъхновило Франсис Скот Фицджералд да напише Странният случай с Бенджамин Бътън.

Пациентите с прогерия обикновено умират от сърдечни удари или инсулти на средна възраст - 13 години.

18-годишната майка на Баязид, Трипти Хатун, твърди, че синът й е необичайно умен, но й се къса сърцето заради външния му вид. 

"Баязид се научи да ходи на 3, но пък имаше всички зъби, когато беше на 3 месеца. Физическото и менталното му развитие не съответват на възрастта му", коментира тя.

Когато Баязид се появил на бял свят през 2012 г., Трипти и съпругът й, който й е и първи братовчед, били изненадани, че лекарите нямат идея как да се отнасят с бебето им.

"Ужасих се, когато го видях. Той беше само месо и кости. Приличаше на извънземно. Лекарите казаха, че не са виждали подобно бебе, казаха ни, че няма какво да направят", разказва майката.

След като се прибрали у дома, новината за странното дете бързо се разпространила и съседите се наредили на опашка да го видят. Въпреки това обаче семейството не получили нито помощ, нито разбиране от местната общност. Хората се страхували от Баязит.

В селските части на Бангладеш и Южна Азия е приета практиката братовчеди да се женят.

Двойката сега живее с родителите на Ловелу, бащата на Баязид. Самото дете е много уорито, знае какво иска, но е много нетърпеливо. Обича да си играе, но е пълноценен събеседник в разговорите.

С течение на времето съседите свикнали с присъствието на Баязид и просто му казвали "Старецът".

Семейството водило Баязид на лекари, врачки, шамани, но всички са категорични: Няма какво да се направи!

Въпреки това семейството е гордо с детето си. Според тях момченцето е наясно със състоянието си, но отказва да говори за това. Често плаче.