Валери Легасов – забравеният герой от "Чернобил"

12 часа след като атомната електроцентрала "Чернобил“ избухва, химикът Валери Легасов е назначен лично от Горбачов в комисията, която трябва да овладее радиоактивният ужас. Това е повратната точка, която променя живота му завинаги.

Легасов чува, че нещо се е случило в "Чернобил“ по радиото, докато е в офиса си в института по атомна енергия "Курчатов“. Той заминава за Припят заедно с група експерти, работници, военни офицери и министри. Ръководител на комисията е Борис Шчербина, който, както правителството, е малко скептичен относно последствията, които ще причини „Чернобил“. Но лицето на операцията по спасяването на цяла Европа е именно Легасов, който остава единственият, говорещ истината относно случилото се.

"Майки... бутащи колички и деца, играещи на улицата, като всяка друга събота“, отбелязва в дневника си химикът.

Властите все пак са успели да евакуират 300 хил. души. Някои разбират, че трябва да напуснат града си от уста на уста. Тръгват със собствените си коли, които са всъщност "заразени“ от радиацията.

Легасов и спътниците му оглеждат реактора от хеликоптер. Огънят, който продължава да гори, също може да бъде изгасен само от въздуха. А радиацията е в немислими нива. Химикът осъзнава, че няма организация на територията на СССР, която може да се справи със ситуацията, нито нужната техника. За това настоява руснаците да повикат международна помощ. Разбира се, получава отказ.

"Цялата тази ситуация бе апотеоза на всичко, което е грешно в управлението на местната икономика и е така от много години.“

Валери Легасов съставя доклад, който открива няколко проблемни момента, които са довели до трагедията в "Чернобил“. На първо място бил „Реактор большой мощности канальный” или РБМК. Серията ядрени реактори с графитен забавител била нестабилна, нямала нужните предпазни средства, за да задържи радиоактивните материали вътре в себе си, в случай на инцидент. Този тип реактори били забранени да се използват навсякъде по света, освен в бившите съветски държави. Русия многократно била предупреждавана за опасността, но с обичайния си маниер, властите отказвали да чуят, какво им обяснява "покварения Запад".

Вторият проблем само подсилил първия – нестабилният реактор бил управляван от неопитен екип, който само допринесъл за бедствието.

"В тези ужасни дни имаше капчица надежда.“

Валери Легасов отбелязва в дневниците, че стотици хора са се отзовали, за да помогнат. Някои дори жертвали живота си в името на „щастието на цялото човечество“.

През август 1986 година Валери Легасов отива във Виена за да представи доклада си пред Международната агенция по атомна енергетика. Говори пет часа, а в заключение казва, че не само нестабилния реактор и човешката грешка са довели до избухването на "Чернобил“, но и "човешката небрежност и неглижиране на проблемите“.

"Пренебрегването от страна на научното ръководство и строителите е навсякъде, не се обръща достатъчно внимание на състоянието на инструментите или оборудването", пише Легасов в доклада си. Присъстващите го аплодират на крака. Неговото описание на проблема е в дълбок контраст с твърденията на Съветския съюз, които се опитват да убедят света, че всичко е наред. Нещо повече, той е възхваляван за неговата отдаденост – Легасов така и не напуска стаята си в Припят, за разлика от другите членове на екипа, които непрестанно пътуват надалеч от Чернобил за да избегнат радиацията.

"Днес, ние живеем в свят, в който сме обградени от  много технологично сложни, потенциално опасни системи, едновременно ядрени и не. Без тези системи, ние не можем да се развиваме, но това не променя факта, че са опасни.“

Валери Легасов се обесва в дома си, точно две години и един ден след избухването на "Чернобил“ - на 27 април 1988 г. Не оставя предсмъртно писмо, но скрива няколко касети, в които обяснява всичко за разследването на трагедията и как правителството се е опитвало да скрие много важни неща от света.

Въпреки че целият свят го възхвалява, колегите на Легасов са особено критични – те постоянно го упрекват за начина, по който се е справил със ситуацията. Изключен е от Института по атомна енергетика „Курчатов“ със 129 на 100 гласа. Той е единственият член на екипа, който не получава званието „Герой на социалистическата партия“.

Две години вината, внушена му от останалите съветски експерти, го раздира. В крайна сметка именно това го подтиква да окачи въжето на врата си и да се превърне в забравения герой на "Чернобил“.