Защо западняци избират Северна Корея за свой дом?

Северна Корея е държава, която е доста откъсната от света. Но въпреки това все още има хора, които биха предпочели да живеят и работят там. Такъв е и 29-годишният Алек Сигли, който бе задържан от властите в страната, но след няколко дни беше освободен жив и здрав.

За щастие, съдбата му не последва тази на Ото Уормбиър, който бе арестуван, измъчван и освободен да се прибере в САЩ, само за да почине няколко дни по-късно.

Но защо някои хора избират да имигрират в Северна Корея?

Чужденците в страната се разделят на две групи – западняци и китайци. Отношенията между Северна Корея и Китай през последните години стават все по-добри и по-добри. Всъщност, те винаги са били съюзници.

Благодарение на това, посещенията от китайски туристи са се увеличили – близо 120 хил. души пристигат в страната само за една година. Западняците, на които северно-корейската култура е интересна, са едва 5000. Едва 200 души от западните държави са останали да живеят там.

Почти всички обитават столицата Пхенян и са свързани с хуманитарни и дипломатически мисии, както и разменни програми в университета по наука и технологии на Северна Корея.

Необичайно е западняците да остават дълго в комунистическата държава. Когато мисията им изтече, те трябва да се върнат обратно. Те получават позволение да влязат в Северна Корея при "специални обстоятелства". Но за онези без мисия е изключително трудно да посетят страната.

Извън това, дори за работник за неправителствена организация, е трудно да получи виза за Северна Корея. Процесът  за всеки, който иска да остане по-дълго е дълъг, тежък и включва разговори с министерството на отбраната.

Как Алек Сигли решава да остане в Северна Корея?

Той първо посещава страната с туристическа виза през 2012 година, преди да основе своя собствена туристическа компания. Той организира множество пътувания до там, чрез които изгражда нужните му връзки за да кандидатства и да бъде приет в университета в Пхенян. И все пак, отнело му две години, множество имейли, медицински преглед и полицейски сертификат за съдимост, за да замине за Северна Корея.

През април миналата година той започва двугодишен курс по корейска литература. Има само още двама чужденци – един от Канада и един от Швеция.

В своя блок Сигли пише за свободата, която има, за разлика от туристите, които трябва винаги да са с гида си и да посещават само определени места. Той може да се разхожда из Пхенян без някой да го придружава. Но все пак западняците имат ограничен достъп до някои квартали, ресторанти и сгради, най-вече защото им липсват средства като токените, които са нужни да платиш сметката си в ресторанта.

Също така те живеят с някои регулации – разговорите с местните не са препоръчителни. Правенето на снимки може да се окаже рисковано. Но всеки, който е отишъл там, знае какви могат да се окажат последствията. Особено след случая с Уормиър.