Нацисткият учебник по анатомия, който спасява животи и до днес

Тя е морална енигма – произходът й е от чисто зло, но може да бъде използвана за добро. „Атлас на човешката анатомия“ от доктор Едуард Пернкоф е книга, която е помогнала на много хирурзи да свършат работата си перфектно.

Но миналото й винаги ги е поставяло пред морална дилема. Пернкоф е нацист, а трудът му, колкото и да е полезен за медицината, е изготвен върху аутопсиите на убитите от нацистите хора.

Когато доктор Сюзън Маккинон има нужда от помощ за да завърши някоя операция, тя винаги прибягва да точно тази книга от XX век. „Атлас на човешката анатомия“ притежава най-добрите примери за рисунки на човешката анатомия. Те са по-богати на детайли и цвят от всеки друг наръчник за хирурзи.

Както се очаква, книгата вече не се печата, а нейно копие трудно би могло да бъде намерено онлайн. Цената й може да достигне няколко хиляди. И все пак, ако някой я притежава, едва ли би я изложил на етажерката си до другите учебници по анатомия.

Доктор Маккинон твърди, че се „чувства некомфортно от произхода на книгата“, но „без нея не би могла да върши работата си толкова добре“.

Хиляди тела на убити от нацистите хора са нарисувани по страниците на „Атлас на човешката анатомия“.

През XX век Едуард Пернкоф се изкачва по стълбичката на успешната кариера благодарение на подкрепата си към Адолф Хитлер. Колегите му го описват като пламенен националист, който от 1938 година ходил на работа само с нацистката си униформа. Когато Пернкоф става декан на медицинският университет във Виена, той уволнява всички евреи, включително и тези, които са носители на Нобел.

През 1939 година Третият райх издава закон, с който принуждава затворите да изпращат телата на умрелите затворници незабавно в най-близкият департамент по анатомия за изследване. По това време Пернкоф прекарва средно 18 часа на ден, разфасовайки трупове, а до него, екип от художници създават изображенията за книгата му. Понякога институтът бил толкова препълнен с тела, че екзекуциите трябвало да бъдат отлагани.

По думите на доктор Сабин Хилдебрант, поне 800 изображения в книгата са на политически затворници. Това включвало хомосексуалисти, лесбийки, роми, политически дисиденти и евреи.

Хиляди копия от атласа били разпродадени. Трудът бил преведен на пет езика, а различните предговори и въведения описвали „впечатляващите рисунки“ и „изключителните произведения на изкуството“, но отбягват да споменат и думичка за кървавото й тъмно минало. Чак през 90-те ученици и учители започнали да си задават въпроса, кои са всъщност тези хора на илюстрациите?

Когато истината е разкрита през 1994 година, „Атласът“ е спрян от печат.

Кралският колеж по хирургия във Великобритания е едно от местата, което е забранило използването на учебника. Едно копие от него все пак се помещава в библиотеката заради своята историческа значимост.

Но едно ново проучване показва, че той все пак не е излязъл от употреба напълно. Според Neurosurgery 59% от лекарите са наясно със съществуването на „Атлас на човешката анатомия“, а 13% от тях го използват и до днес.
69% от лекарите, които използват труда на Пернкоф са заявили, че не се чувстват некомфортно, след като са разбрали мрачната история на книгата. 15% споделят, че изпилтват морален дискомфорт. 17% не могат да преценят.

Доктор Маккинон твърди, че нищо не може да се доближи до точността и детайла в книгата на Пернкоф.

"Той е перфектен при сложни операции, защото може да ми покаже точно кой от многото малки нерви в човешкото тяло причинява болка у пациента", казва Маккинон пред BBC.

Но тя уверява, че всеки, който участва в операцията е наясно с тъмната история на книгата.

"Когато разбрах за произхода на книгата я заключих на безопасно място в шкафчето си", споделя докторката.

Въпреки ужасяващата история на атласа, евреите не са против той да бъде използван за спасяване на човешки животи, стига всички да са наясно с действията на Пернкоф и на жертвите да бъде отдадена почит.

По време на една операция Маккинон не може да намери един от нервите в крака на пациент. Ако не успее, тя трябва да го ампутира.

"Щом е нужно, направете го", й казва легналият на хирургическата маса човек. Тя преглъща тежко и пита дали може да извади „Атласа“ на Пернкоф. Благодарение на илюстрациите, тя намира нерва за няколко минути.

След края на Втората световна война, Пернокф е арестуван. В продължение на три години е затворник в лагер на Съюзниците, но срещу него така и не са повдигнати обвинения.

Когато е освободен, Пернкоф се връща обратно в университета и продължава работа по атласа. Публикува трета част през 1952 година и умира през 1955 г., малко преди в печат да влезе четвъртото продължение.

60 години по-късно, „Атлас на човешката анатомия“ е най-добрия източник що се отнася до детайлни илюстрации на човешкото тяло.