Историята на Джанг - първият открит гей от Северна Корея, който бяга на Юг

Забележителната история на Джанг Йонг-джин като единствения открит гей дезертьор в Северна Корея беше отразена от международните медии, след като той публикува автобиографията си. Сега, почти четвърт век след бягството си от страната, той казва пред BBC, че планира да се омъжи за американското си гадже.

Джанг Йонг-джин никога не е намирал жените за привлекателни. Но животът му става още по-труден след брачната му нощ, когато е на 27 години. Джанг се чувства крайно неудобно. "Не можах да докосна жена си с пръст", спомня си той.

Въпреки че в крайна сметка двойката консумира брака си, сексът е рядкост. Четири години по-късно, тъй като съпругата му все още не е бременна, един от братята на Джанг започва да го разпитва. Джанг призна, че никога не се е възбуждал от противоположния пол, а брат му веднага го изпраща на лекар. "Ходих в толкова много болници в Северна Корея, защото си мислехме, че имам някакъв физически проблем", признава Джанг. Нито той, нито семейството му подозират, че има съвсем друга причина за липсата му на интерес към жените.

Медицински тестове

"В Северна Корея няма понятие като хомосексуалност", казва той. Ако някой тича, за да поздрави друг приятел от същия пол, се предполага, че просто са много близки приятели. "Всъщност възрастните от един и същи пол често се държат за ръце на улицата", казва той. "Северна Корея е тоталитарно общество - имаме много общ живот, така че това е нормално за нас."

В един момент Джанг е приет в болница за едномесечни изследвания и се запознава с някои от останалите пациенти. "Разбрах, че много от тях са имали подобен опит като мен - хора, които не изпитват нищо към жените. В Северна Корея, ако мъжът каже, че не харесва жена, хората просто си мислят, че не му е добре."

Един мъж, с когото Джанг бил служил във войската, го посетил няколко пъти, след като е изписан. Той признава, че и неговата първа брачна нощ също е била катастрофа - мъжът дори не е успял да хване ръката на жена си. 

Пак Йонг-Уон, професор по право в университета Кукмин в Сеул, казва, че не е наясно с изричен закон на Северна Корея срещу гей отношенията. Но добавя, че законите на държавата срещу извънбрачните отношения и нарушаването на социалните нрави вероятно ще бъдат кооптирани за преследване на всеки гей сексуален акт. Друг академик в Сеул, Ким Сок-хианг, е интервюирал десетки дезертьори по темата и казва, че нито един от тях дори не е чувал за концепцията.

"Когато ги попитах за хомосексуалността, те не успяха да ме разберат, така че трябваше да го обяснявам на всеки отделен човек", казва Ким, професор по Севернокорейски изследвания в Университета за жени. Всички дезертьори й казват, че са сигурни, че всеки, който изследва еднополовите връзки, ще бъде най-малкото прокуден, евентуално дори екзекутиран.

Джанг бил изписан от болница, а здравословното му състояние е обявено като добро - всички медицински тестове, започнати заради намесата на брат му, показват, че няма нищо физически нередно с него. Но съпругата му все още е изключително нещастна.

"Помислих си: "Трябва да я пусна да си върви. Трябва да намерим начин да бъдем щастливи", казва Джанг. Така той подава молба за развод. Но този процес не е ясен в Северна Корея. "Разрешението трябва да бъде дадено от съдилищата, а те дават приоритет на семейната единица", казва професорът по право Пак Йонг-Уон. Те ще разрешат раздяла само ако видят, че съюзът заплашва идеологията на страната.

Джанг осъзнава, че му остава само една възможност - да напусне завинаги Северна Корея. Това автоматично ще анулира техния съюз и ще позволи на съпругата му да се омъжи повторно. Но последният катализатор за дезертирането му е посещение на най-добрия приятел на Джанг. Те били израснали заедно в родния си град Чонджин. Двамата винаги са били близки, споделяйки едно легло. Но с напредването на възрастта чувствата на Джанг към приятелят му се засилвали. "Наистина много го харесвах. Все още го виждам в мечтите си", казва севернокореецът.

От време на време неговият приятел идвал на вечеря, а в една конкретна вечер Джанг, загрижен, че е станало късно, го убеждава да остане. Няколко часа по-късно Джанг напуска леглото си и промушва в това на приятеля си. Той е съкрушен, когато мъжът не се разбужда. "Не знам какво точно исках от него - може би просто исках да ме прегърне силно", казва Джанг.

Но моментът усилва усещането му, че животът му в Северна Корея е приключил

Джанг пристига в Южна Корея през април 1997 г., пълзейки през обсипаната с мини демилитаризирана зона, която разделя двете нации, след като първоначалният му опит през Китай се оказва неуспешен. Преминаването през DMZ е толкова рисковано и рядко, че бягството му поражда заглавия в медиите на Юга.

Атмосферата в Сеул е далеч по-различна от тази в Северна Корея. Всеки дезертьор, който пристига от Север, се подлага на няколко седмици задължителен разпит от националната разузнавателна служба на Южна Корея - за да се провери дали не шпионин. Но Джанг бил разпитван повече от пет месеца, тъй като първоначално крие истинската причина, поради която той дезертира. Когато накрая признава, че просто не е привлечен от жена си, му е позволено да остане - но за пореден път бил изпратен на лекар. "Агентът ми каза, че трябва да има причина да не харесвам жените", добавя той.

Дори на Юг по това време обществената информираност за различните сексуални ориентации е малка. Няколко лекари препоръчали той да потърси психологическа помощ - съвет, който той пренебрегнал.

И тогава през пролетта на 1998 г., 13 месеца след като за пръв път пристига в Южна Корея, Джанг отворя списание, за да прочете интервюто, в което той разказва за бягството си. На следващата страница открива статия за гейовете илюстрирана със сцена от американски филм, показваща двама мъже, които се целуват в легло.

Така Джанг осъзнал, че е гей

"Когато видях това, веднага разбрах, че съм такъв човек. Ето защо не можех да харесвам жени", казва той. Откритието преобразява живота на Джанг и той става редовен посетител в гей баровете на Сеул.

Но няколко години по-късно този нов свят изложил Джанг на опустошителни измами. През 2004 г. собственикът на любимия бар на Джанг го запознал с местен стюард. Те се срещат в продължение на три месеца, а Джанг се влюбва. Стюардът призова Джанг да заживеят заедно, но обяснява, че тъй като живее със своя втори баща, първо ще трябва да си купят по-голям дом. Джанг му дава всички спечелени евро, които е спестил и всичките си вещи. Така и не го вижда повече. Севернокореецйт посещава полицейският участък 15 пъти, преди полицията да му обясни, че трябва да се откаже.

Джанг казва, че никога не му е хрумвало, че може да бъде измамен по този начин. "В Северна Корея живеем много контролирано, така че ако кажа, че съм измамен от някой, партията ще го издири и ще го накаже строго."

Джанг се разболява и се налага да бъде хоспитализиран за един месец. Болестта му е предизвикана от стреса. Това означаваше, че той е загубил работата си във фабрика и сега е без пари, без дом и безработен, в социален климат, който се оказа тежък за севернокорейците.

Докато бавно възстановява живота си, той започва работа като чистач и старателно спестява достатъчно пари, за да наеме нов дом. Там Джанг прекарва свободното си време в писане. Като момче веднъж е спечелил първо място в състезание по писане, но изискването било учениците да пишат само в похвала на севернокорейския режим. Сега най-накрая Джанг може да пише каквото си поиска. Неговата автобиография "Знак на червената чест" е публикувана през 2015 г.

Но на Джанг му отнема много време преди да поеме риска отново да излиза на срещи. Миналата година, на 62-годишна възраст, Джанг се среща със собственик на корейско-американски ресторант Мин-су в сайт за запознанства. Само четири месеца по-късно той е на път към нацията, която някога е познавал само като "страната на вълците" - унизителният термин на Пхенян за САЩ.

Но когато Джанг вижда Мин-су да го чака в залата за пристигащи, сърцето му се свива. Мин-су беше с къси панталонки и шапка, а Джанг далеч не е впечатлен. "Виждайки как се облича, предположих, че е невъзпитан и тъп човек", споделя той.

Локдауна заради пандемията от коронавируса дава на двойката пространство да се опознаят правилно, с пикници и пиене на вино. "Колкото повече опознавах този човек, толкова повече виждах, че той има много добър характер. Въпреки че е с осем години по-млад от мен, той е човек, който обича да се грижи първо за другите."

След около два месеца Мин-су решава да предложи брак на Джанг

Джанг сега е в процес на финализиране на документи, за да докаже, че първият му брак в Северна Корея е приключил. Двойката се надява да се омъжи по-късно тази година. "Винаги съм се чувствал уплашен, тъжен и самотен, когато съм живял сам. Аз съм много интровертен и чувствителен човек, но той е оптимист, затова сме добри един за друг", казва той.

Но въпреки новооткритото си щастие, Джанг остава преследван от въздействието, което бягството му е оказало върху семейството му. Няколко негови роднини са изгонени в отдалечено село на мразовития север, брутално позната съдба за онези, чиито близки се смятат за нелоялни към режима. Шест от роднините му са починали от глад и болести, включително майка му и четирима от братята и сестрите му.

Джанг казва, че единственият начин да се справи с вината е като предаде мислите си чрез писалката върху хартия. "Винаги, когато мисля за семейството си, ми е прекалено болезнено, затова реших да пиша. Вярвам, че това е единственият начин, по който мога да го преудолея."

Той се утешава и с това, че решението му да напусне Северна Корея е дало нови възможности на съпругата му. Тя все пак се е омъжила повторно."Винаги съм смятал, че е много талантлива, затова се чувствам толкова щастлива за нея."

И казва, че с нетърпение очаква да разшири хоризонтите си, след като локдауна приключи и коронавируса се успокои. Севернокореецът иска да посети Вашингтон, който е на половин час път, заесно с Мин-су. "Чух, че там има много гей барове. Искам да отида с него там."

Междувременно той казва, че се наслаждава на спокойствието на предградията, което според него е като "в приказка".