Как хората остават да живеят на летищата с месеци, а понякога и с години?

През януари местните власти арестуваха 36-годишен мъж на име Адитя Сингх, който три месеца е живял в международното летище О'Хеър в Чикаго. От октомври той обитава сигурната страна на летището, разчитайки на любезността на непознати да му купуват храна, спи в терминалите и използва многото бани. Едва когато служител на летището поиска да види личната му карта, нарушителят беше хванат.

Сингх обаче далеч не е първият, който прекарва продължително време на летището. Оказва се, че има множество истории за лица, които са успели да се настанят в терминалите в продължение на седмици, месеци, а понякога дори и години.

Интересното е обаче е, че не всички, които остават да живеят на летище, правят това по свое желание.

Смесване с тълпата

Независимо дали става въпрос за видео игри като "Airport City" или лекции по теми като "летищен урбанизъм", често хората казват, че летищата са като "мини градове". В края на краищата те имат места за поклонение, полиция, хотели, изискани заведения, магазини и масов транзит.

Но ако летищата са градове, те са доста странни, тъй като техните власти ппредпочитат никой да не живее там.

Въпреки това е възможно да се живее на летищата, защото те предлагат много от основните удобства, необходими за оцеляване: храна, вода, бани и подслон. И макар не всичко да работи непременно 24/7, терминалите на летищата често се отварят много рано сутринта и остават отворени до много късно през нощта.

Много от съоръженията са толкова големи, че онези, които са решени да останат - като човека в О'Хеър - могат да намерят начини да не бъдат разкрити за доста дълго време.

Един от начините потенциалните жители на летището да избегнат да бъдат заловени е просто да се слеят с тълпите.

Преди пандемията американските летища са обработвали 1,5 милиона до 2,5 милиона пътници за всеки ден.

След като пандемията удари, броят им спадна драстично - под 100 000 по време на първите седмици на кризата през пролетта на 2020 г. Мъжът, който живееше в О'Хеър малко повече от три месеца, пристигна в средата на октомври 2020 г., когато има отскок на броя на пътниците. Той е открит и задържан едва в края на януари 2021 г. - точно когато броят на пътниците е спаднал значително след празничните пътувания и по време на възраждането на коронавируса.

Да живееш в лимбо

Не всички хора, които се налага да спят в терминал, непременно искат да бъдат там.

Ако пътувате достатъчно по въздух има шансове, че по едно или друго време ще попаднете в категорията на неволевите краткосрочни жители на летището.

Докато някои хора могат да резервират полети, които ще изискват от тях да пренощуват на летището, други се оказват блокирани на летищата поради пропуснати връзки, отменени полети или лошо време. Тези обстоятелства рядко водят до пребиваване на повече от ден или два на летище.

Но има и такива, които неволно се оказват в продължителен, неопределен престой. Може би най-известният неволен дългосрочен жител на летище е Мехран Карими Насери, чиято история вдъхновява филма "Терминалът" с Том Ханкс в главната роля.

Насери, ирански бежанец, е на път към Англия през Белгия и Франция през 1988 г., но губи документите, удостоверяващи статута му на бежанец. Без тях той не може да се качи на самолета си за Англия, нито му е позволено да напусне летището в Париж и да влезе във Франция.

Скоро той се превръща в международен "горещ картоф", тъй като делото му се прехвъря напред и назад сред служители в Англия, Франция и Белгия. По едно време френските власти му предлагат да му разрешат да пребивава във Франция, но Насери отказва предложението, защото иска да стигне до първоначалната си дестинация - Англия.

И така той остава на летище Шарл де Гол близо 18 години. Насери напуска едва през 2006 г., когато влошеното му здраве изисква хоспитализация.

Други дългосрочни жители на летищата включват Едуард Сноудън, лидер на НСА, който прекара повече от месец на руско летище през 2013 г., преди да получи убежище.

Санджай Шах пък беше пътувал до Англия през май 2004 г. с британски задграничен паспорт. Имиграционните служители обаче му отказват влизане, когато става ясно, че той възнамерява да имигрира в Англия, а не просто да остане там няколкото месеца, както неговият тип паспорт позволява. Изпратен обратно в Кения, Шах се страхува да напусне летището, тъй като вече беше предал кенийското си гражданство. Най-накрая той успява да напусне след летищна резиденция от малко повече от година, когато британските власти му предоставят пълно гражданство.

Съвсем наскоро пандемията от коронавирус създаде нови дългосрочни неволни жители на летището. Например естонецът на име Роман Трофимов пристига на международното летище в Манила с полет от Банкок на 20 март 2020 г. По времето на пристигането му филипинските власти престанаха да издават входни визи, за да ограничат разпространението на COVID-19. Трофимов прекара над 100 дни на летището в Манила, докато персоналът на естонското посолство най-накрая успя да му осигури място в репатриращ полет.

Бездомните намират убежище

Докато повечето неволни жители на летището копнеят да напуснат временния си дом, има някои, които доброволно са се опитали да направят летището свой дългосрочен дом. Големите летища както в САЩ, така и в Европа отдавна функционират - макар и до голяма степен неформално - като приюти за бездомни.

Въпреки че бездомността и бездомните имат дълга история в Съединените щати, много анализатори виждат 80-те години като важен поврат, тъй като много фактори, включително съкращаване на федералния бюджет, деинституционализация на психично болните и джентрификация, доведоха до рязко нарастване на броя на бездомните. През това десетилетие можете да намерите най-ранните истории за бездомници, живеещи на летищата в САЩ.

През 1986 г. например Chicago Tribune пише за Фред Дилснер, 44-годишен бивш счетоводител, който от една година живее в O'Хеър в Чикаго. В статията се посочва, че бездомни лица са започнали да се появяват за първи път на летището през 1984 г., след завършването на влаковата връзка в Чикаго, която осигурява лесен и евтин достъп.

Вестникът съобщава, че между 30 и 50 души живеят на летището, но служителите очакват броят им да се стигне до 200 с настъпването на зимата.

Този проблем продължава и през 21-ви век. Новини от 2018 г. съобщават за увеличаване на броя на бездомните на няколко големи летища в САЩ през последните няколко години, включително на международното летище Hartsfield-Jackson Atlanta и на международното летище Балтимор / Вашингтон Thurgood Marshall.

Пандемията на коронавирус добави допълнителна грижа за общественото здраве за тази група жители на летищата.

В по-голямата си част служителите на летищата се опитаха да им предоставят помощ. Например на международното летище в Лос Анджелис служители са разположили екипи за кризисна намеса, за да работят за свързване на бездомните с жилищни и други услуги. Но също така е ясно, че повечето летищни служители биха предпочели решение, при което летищата вече не работят като убежища за бездомни.