Изложба за 200 години от Рибния буквар

Изложба, посветена на 200 години от издаването на Рибния буквар, беше открита в градската градина пред Народния театър.

Експозицията е подготвена от Централната библиотека на Българската академия на науките и е двуезична - плакатите са на български и на английски език, съобщи БНР.

На 14 табла са представени предисловието и отделните раздели на Рибния буквар, най-ранните отзиви за него, както и информация за Петър Берон като учен, просветен деец и дарител, разказа Силвия Найденова – директор на библиотеката на БАН: "Показваме първото издание на Рибния буквар, което е издадено през 1824 година и е притежание на нашата библиотека. Всички тези книги са част от сбирката ни с възрожденски книги, които са дигитализирани и може да бъдат видени на сайта на нашата библиотека."

Сред първите посетители на изложбата бяха генералните директори на БНР и БТА Милен Митев и Кирил Вълчев:

"Имаме нужда а познаваме своята история и като че ли има някои дефицити в тази посока, защото в последните години или не се говори достатъчно за историческите събития, или се говори за тях с един, може би, прекомерен патос, който отблъсква част от хората."

"Освен това аз научих нещо ново - че всъщност Рибният буквар няма риба, благодарение на председателя на Българската академия на науките, който каза - това е всъщност бозайник, китът".

Експозицията, подготвена от Централната библиотека на Българската академия на науките представя първото издание на "Буквар с различни поучения" от 1824 г., станал известен като Рибния буквар, както и неговите издания от 1847 г. и 1850 г., които се съхраняват в библиотеката.

На четиринадесет табла са разгледани Предисловието и отделните раздели на Буквара, най-ранните отзиви за него, а също и предшествениците и следовниците на тази уникална за българското учебно дело книга. В експозицията е включена информация за Петър Берон като учен, просветен деец и дарител.

Представително място е отделено и на останалите четири издания от преди Освобождението, любезно предоставени от Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, както и архивни документи от Научния архив на БАН.

Петър Берон заема мястото си на един от най-образованите българи за времето си, който пръв обръща поглед към новото, европейското образование, като главен залог за бързо и успешно развитие на зараждащото се новобългарско общество. Неговата грижа за българските училища, за издаване на учебници на български език и за българската просвета откриваме още в послесловието на Рибния буквар.

Изложбата е част от инициативите, съпътстващи отбелязването на 155-та годишнина от създаването на БАН и може да бъде разгледана до 28 май 2024.