Почти като Слънчевата система, но не съвсем

Астрономи откриха система, наречена Кеплер-11, съдържаща 6 планети с маси и радиуси близки до земните. Това позволява да се очаква в близките години откриването на земноподобни планети, годни за живот, се съобщава в статия на изследователите, публикувана в сп. Nature.

Планетната система Кеплер-11 се намира на 2000 светлинни години от Земята и съдържа 6 планети, които по радиус са от 2 до 4,5 пъти по-големи от Земята, а по маса – от 2 до 13 пъти.

Пет от планетите се намират на орбити, разположени по-близо до своята звезда, отколкото е орбитата на Меркурий в нашата Слънчева система.

Откритието е направено с помощта на космическия телескоп Kepler, специално предназначен за търсене на планети, подобни на Земята. Той е пуснат в орбита през март 2009 г., където и досега прави наблюдения на областта от Космоса, включваща съзвездията Лира и Лебед. Според астрономите тази област съдържа най-голямо количество звезди, подобни на Слънцето, и се намира сравнително недалеч от Земята.

По всяка вероятност новооткритите планети имат атмосфера, състояща се от леки газове, но температурата им може да е прекалено висока за поддържане на живот.

Новооткритата система около звездата Кеплер-11 представлява богата "лаборатория" за изучаване на образуването на планетите. Неочаквано голямото количество планети, въртящи се на толкова близки една до друга орбити, дава на астрофизиците рядката възможност за разработване на теория за образуването на планетите.

Сегашното откритие се различава от планетната система HD10180, за която беше обявено през август 2010 г.: в нея има поне пет екзопланети, въртящи се около звезда, намираща се на 127 светлинни години.

В този експеримент признаците за присъствие на планети са били колебанията на гравитационното поле на звездата, предизвикано от преминаването на планета през нейния диск. Наличието на шеста и седма планета в тази система още не е потвърдено.

На свой ред телескопът Kepler е ориентиран върху пряко наблюдение и измерва и най-малката промяна в яркостта, когато планетите преминават пред диска на звездата.

Обикновено при такива "транзитни" измервания загубата на яркост само говори за присъствието на планети; тяхното присъствие после се потвърждава от наземните телескопи, които измерват гравитационните колебания – този метод е известен като измерване на радиалната скорост, или метод на Доплер.

В случая с Кеплер-11 планетите се намират на толкова близки една до друга орбити, че си оказват съществено гравитационно въздействие. Това въздействие е периодично, в зависимост от това колко е необходимо на всяка от планетите за обиколка около звездата. Така учените са успели да изчислят масата на планетите.

"Ако Kepler продължи своята работа в заложения срок – 3,5 години в орбита, то шансът да открием планета, подобна на Земята и намираща се в обитаемата зона, е около 20%. Ако той обаче работи да речем 6 години, такава планета с голяма вероятност ще бъде открита", заяви на пресконференция Джек Лисауър от Научния център Еймс на НАСА и един от авторите на публикацията.