Успехи в медицината през 2012 година

Сред най-големите успехи в медицината през тази година бяха резултатите от експерименти със стволови клетки и някои новости в областта на трансплантациите.

Учени от института Технион в Израел създадоха напълно функциониращи сърдечни мускули чрез препрограмиране на стволови и кожни клетки от пациенти. Оказа се, че тези клетки могат да "рестартират" ритъма на увредени сърдечни тъкани в обкръжението им.

Учените смятат, че е възможно пациенти да бъдат лекувани чрез инжектиране на нови сърдечни клетки, които са отгледани от стволови клетки, за да се създадат биологични пейсмейкъри. Те ще регулират сърдечния ритъм.

Изглежда, че клетките с най-бърз ритъм контролират темпото, така че ще могат да се използват за заменяне на изкуствени пейсмейкъри у хора със забавен или нередовен сърдечен ритъм, заяви ръководителят на изследването д-р Орен Каспи.

Д-р Каспи и колегата му проф. Лиор Гепщайн станаха първите учени в света, генерирали туптящи сърдечни клетки чрез препрограмиране на кожни клетки, отнети от пациенти.

На базата на ембрионални стволови клетки японски специалисти разработиха технология за култивиране на многослойна тъкан на ретината на човешко око. Създадената по този начин очна ретина е с вътрешни и външни слоеве. Разработката на учени от Центъра за биологично развитие в Кобе може да бъде използвана за лечение на тежки очни заболявания.

Изследователи под ръководството на Сабин Касталиола от Свободния университет в Брюксел отгледаха първата тироидна жлеза ин витро. За целта използваха плурипотентни стволови клетки, като заложиха на способността им да се диференцират и от тях да се образуват различни видове клетки. След това разработиха
процедура за трансформирането им в тироидна тъкан, която произвежда хормони, каквито са функциите на тироидната жлеза. Тази тъкан бе имплантирана у мишка, чиято тироидна жлеза предварително е била отстранена. Присаждането доведе до продължително и ефикасно производство на тироидни хормони.

Японски изследователи за пръв път създадоха яйцеклетки от стволови клетки, оплодиха ги и получиха здраво, възпроизвеждащо се потомство. Експериментите бяха извършени с лабораторни мишки от специалисти под ръководството на проф. Митинори Сайто от университета в Киото. Екипът е на мнение, че резултатите от
изследванията могат да допринесат за решаване на проблема с безплодието. Теоретично погледнато, ще е възможно да се получи потомство без участието на биологични родители.

Учени от Общата болница в Масачузетс достигнаха до революционно откритие, което един ден може да направи жените плодовити за цял живот. Екипът локализира стволови клетки, които участват в производството на яйцеклетки в яйчниците на жени във фертилна възраст, и отгледа незрели яйцеклетки, известни като ооцити. Те се оказаха жизнеспособни, след като бяха имплантирани в яйчникова тъкан, която впоследствие бе присадена у мишки. Ако се научим да насочваме правилно този процес, ще можем в близко бъдеще да разчитаме на неограничен ресурс от човешки яйцеклетки, увери ръководителят на изследването д-р Джонатан Тили.

Френски учени установиха, че стволови клетки в мускулите и костния мозък оцеляват няколко дни след смъртта. Фабрис Кретиен от института "Пастьор" и негови колеги от Френския национален център за научни изследвания доказаха, че човешки стволови клетки, които са отнети от мускулите до 17 дни след смъртта, съхраняват способността си да се диференцират и от тях да се образуват мускулни клетки. Учените констатираха също, че стволови клетки в костния мозък на мишки оцеляват до 4 дни пост мортем. Тези клетки бяха присадени у лишени от костен мозък гризачи и допринесоха за възстановяването му.

Американски лекари за пръв път помогнаха на парализиран да използва отново ръцете си благодарение на технология, която се изразява в свързване на нерви. Нефункциониращ нерв, който контролира движението на показалеца и палеца на пациента, бе свързан с негов активен нерв, който позволява да се движи рамото. Сега 71-годишният мъж може сам да се храни и дори да пише с малко чужда помощ. Той останал парализиран след автомобилна катастрофа, при която бил засегнат най-долният му шиен прешлен. Лекарите отбелязват, че ако бе засегнат по-горен шиен прешлен, подобна хирургическа интервенция вероятно не би позволила на парализирания да използва отново ръцете си. Резултатите са окуражаващи, защото операцията е извършена две години след инцидента и била нужна 8-месечна терапия, за да може пациентът да движи отново пръстите на ръцете си.

На 37-годишен мъж, обезобразен от изстрел, бе извършена цялостна трансплантация на лице. Ричард Лий Норис от Хилсвил получи ново лице, нос, зъби, челюст и част от езика в рамките на 36-часова хирургическа операция в университета на Мериленд. Тя беше последната от поредица интервенции с обща продължителност 72 часа. Присаденото лице притежава чертите на донора и реципиента. Сега то е като всяко друго човешко лице, ако не се обръща внимание на шевовете в основата на косата и по врата на Норис.

Първите в света трансплантации на матки от майки на техните дъщери бяха извършени в Швеция. Матката на една от реципиентките била премахната след лечение на рак на маточната шийка. Другата реципиентка се появила на бял свят без матка. Двете жени са на около 30-годишна възраст. В съвместно комюнике на университета на Гьотеборг и университетската болница Салгренска в същия град се казва, че в операциите, които минаха без усложнения, са участвали повече от 10 хирурзи. Младите жени ще трябва да изчакат известно време, преди да пристъпят към
процедура за ин витро оплождане със свои собствени замразени ембриони.

Американски учени създадоха ембриони с трима родители, като за целта използваха гени от две жени и един мъж чрез метод, който може да даде възможност да се предотврати предаването на някои нелечими заболявания на бебетата. Методът позволява да бъдат заменени някои дефектни гени, които пречат на нормалното функциониране на клетките. Тези гени се предават само от майката. Благодарение на новия метод някои жени ще могат да родят бебе, което да наследи ядрената им ДНК, но не и митохондриалната. Той предвижда да се отнеме ядрото от майчина яйцеклетка и да се постави в донорска яйцеклетка със здрави митохонодрии, чието ядро предварително е било отнето. Новата яйцеклетка след това се опложда със сперматозоиди от бащата. Така се получават яйцеклетки, които носят ядрена ДНК на бъдещата майка и митохондриална ДНК на здравия донор.
 

(БТА)