Бъдеще без смог: С електромобил в града

Трудно може да си представим мегаполисите и големите градове без синкавия смог над централните булеварди, като дори у нас задръстванията станаха ежедневие, а транспортът се превърна в основен проблем.

Според инж. Колю Орешков от Центъра за енергийни решения, e назрял моментът част от транспорта в столицата ни да мигрира към електромобили и да промени урбанистичните реалности.

Експертът посочва, че градският пробег, приет средно от 50-60 км. дневно, е по силите на капацитета на акумулатора на електромобила и може да осигури автономност на превозното средство.

Европейският стандарт за мощност е до 5 киловата и скорост от 50 км. в час. Това е достатъчна мощност, с която да се върши същата градска работа, която се изпълнява и с бензинов автомобил, но на далеч по-приемлива цена. Друг момент са тесните улици и презастрояването, което поставя изискване към транспортни средства, те да бъдат малки и маневрени, настоява той.

В случая - предлагат се моторизирани коли на три или четири колела, които в повечето случаи и сега се използват предимно като туристическа атракция в някои държави, защото са икономични и практични. От друга страна урбанизацията в своето многообразие изисква решения, независимо от вида транспорт. Орешков отново дава пример с историята - рикшите-триколки на французина Гюстав Труве, който още през 1881 година предлага те да бъдат задвижвани с електродвигател. В САЩ производители вече виждат потенциал за техния триколен вариант, известен под името eTuk.

Инженерът разказва за проекта на асоциацията, който се реализира съвместно със Софийския технически университет и представлява двуместна четириколка със зацепен към диференциала електродвигател. Вместо скоростна кутия - на новия автомобил е инсталиран инвертор, който честотно регулира движението на колата.

Проектът, който разработват с ТУ, е двуместен електроавтомобил, нещо като пазарската чанта на съпругата, който обезпечава воденето на децата до градината или училището, после пазаруването и обратно.

"За съжаление, нашият пазар е с малък размер и динамика. Който и какъвто да е проектът, той трябва да бъде кооперация между държави и производители, другият вариант е държавата да отдели ресурс и средства, а продуктът да се изнася", смята Орешков.

"Необходима е смелост и помощ от държавата, която да наложи гъвкаво мислене и нови концепции за градската мобилност", коментира инженер Орешков. Той предлага интегрирането на новия парк да започне с оборудването на патрулите на общинска полиция. Сега полицията патрулира в рамките на лимит за гориво, без да й е необходим бърз транспорт.

Чрез електроколите, местната власт ще демонстрира неограничено присъствие, без да бъде лимитирано притеснена за движението си. Визията за бъдещото използване на електроавтомобилите разширява възможното поле на действие с ползването на е-колите и от общинските социални служби и контролни органи, в посока към потребностите на социалните патронажи или примерно при водене на възрастните хора до личния лекар.

Орешков посочва, че до края на този програмен период на ЕС, трябва да имаме изградени 7000 зарядни точки за цялата държава, което разхвърляно по области излиза средно по 350 точки. Няма статистически данни, как се развива този процес и задължение. В Белгия до момента са реализирани двадесет хиляди точки за зареждане на електроавтомобили.

"Идеята за електрическия автомобил трябва да излезе от коловоза на емоцията и да се превърне в практичен избор", смята инж. Орешков и припомня, че в самото начало на автомобилостроенето още през 1898 г., е създаден и първият електромобил.

"Необходима е воля, за да стартира идеята за производството на наш електрически автомобил и трябва да положим усилие да не изоставаме от тенденциите в Европа. Имаме готовност и за наша разработка", категоричен бе той.