Предсказанието на учените: Шесто голямо измиране на видове!

Математици от Масачузетския технологичен институт определиха критичен праг, свързан с поглъщането на въглероден газ от световния океан. Надхвърлянето на този праг ще доведе до шесто масово измиране на видове на Земята, съобщи Лайф.

Петото масово измиране на видове е било през епохата, свързана с изчезването на динозаврите.
Учените прогнозират, че към 2100 г. в биосферата може да започне необратим процес, свързан с едновременно изчезване на много видове.

Те са анализирали резултатите от няколкостотин изследвания, посветени на измиране на видове и биогеохимичния кръговрат на въглерода от 542 милиона години. След това са отделили онези моменти, при които измирането съвпадало с резки колебания в съотношението между изотопите на въглерод 12 и въглерод 13 в седиментни скали. Въпросните моменти били тълкувани като изхвърляне на големи количества въглероден газ в атмосферата.

Както отбелязват учените, до масово измиране се стигало, когато естественият кръговрат на въглерода не успявал да компенсира подобно изхвърляне.

Учените констатирали, че предизвиканото сега от човешката дейност изхвърляне на въглероден диоксид в атмосферата е много бързо. Те пресметнали какво количество въглероден газ трябва да бъде погълнато от океаните, за да може уязвими към него видове, като например мекотели, чиито раковини биха се разтворили в наситена с въглероден диоксид вода, да започнат да измират.

Оказало се, че за целта е нужно в световния океан да попаднат 310 милиарда тона въглероден диоксид. При сегашните темпове на изхвърляне на въглероден диоксид в атмосферата към 2100 г. в световния океан ще има 500 милиарда тона въглероден диоксид, пише БТА.

Изследването все пак е с някои слаби места. То е базирано върху схващането, че масовото измиране перм-триас е следствие от изхвърляне на въглероден диоксид в атмосферата и океаните. Скорошно проучване обаче показа, че това измиране се дължи на силно глобално застудяване.

Освен това очакванията за измиране след попадането на големи количества въглероден диоксид в океаните са базирани върху прогнозата, че раковините на мекотели ще се разтворят в наситена с него вода. Това обаче не е така - мекотелите успешно се борят с въздействието на въглеродния диоксид, а раковините на редица организми дори растат по-бързо, когато количествата му са големи. Резултатите от изследването са публикувани в Science Advances.